Американски гнилец
Bulgarian English Russian
Американски гнилец
Рейтинг
УжаснаОтлична 

Американският гнилец е заразна болест на пчелното пило, причинявана от спорообразуващ микроорганизъм, който е изключително устойчив във външната среда (мед,восък,пчелен клей и др.), в условията на която може да преживее десетилетия. Патогенен е за ларвите, за пчелите-работнички, търтеите и пчелните майки.Възрастните индивиди в пчелното семейство не боледуват. Всички породи пчели са възприемчиви към инфекцията. Болестта е характерна само за пчелното семейство. Има сведения, че при определени условия могат да заболеят и ларвите на осите, но това няма особено практическо значение. Заразяването на ларвите при естествени условия става чрез приеманата храна. За да се прояви болестен процес, заразата трябва да се приеме в млада възраст (до 4-ия ден на ларвата), а заболяването, което е свързано с размножаването на причинителя, се проявява много по-късно - след запечатване на ларвата, по време на метаморфозата. За да се зарази една ларва и да заболее, е необходимо да погълне голям брой спори (поне 5 млн.). Всъщност това количество не е голямо, като се знае, че една умряла от американски гнилец ларва има около 2-2,5 млрд. спори. Започне ли болестен процес, изходът за пчелното семейство е фатален. В разпространението на инфекцията най-важна е ролята на болните пчелни семейства. Както вече отбелязахме, труповете на умрелите от болестта ларви съдържат милиарди спори на причинителя. Всичко, с което тези остатъци от труповете влизат в контакт, става средство (фактор) за пренасяне на заразата до здравите ларви или до храната, с която се хранят. В заболялото пчелно семейство това са младите пчели. Чистейки килийките, пчелите-чистачки замърсяват хоботчетата си, крачката и другите части на тялото като заразяват не само хранените от тях здрави ларви, но разпространяват причинителя на болестта и механически - при чистене на други килийки, неконтаминирани с бацила. Не по-малка роля за разпространението на болестта вътре в гнездото играе пчелната майка. Самата тя е неподатлива на заболяване, но пренася с външната повърхност на коремчето си спорите от една килийка в друга в процеса на яйцеснасянето. За разпространение на инфекцията от американски гнилец в други пчелни семейства в пчелина най-голям дял има пчеларят.

Той пренася спорите на бацила и в здравите семейства посредством инструментите или директно - със замърсените си ръце. Разпространението на болестта американски гнилец е още по-сигурно, когато от едно семейство в друго се разместват пити с пило, с храна или се извършват други дейности, свързани с изравняване на семействата, подхранване на слабите и пр. Подобна роля играят и пчелите-крадци, които влизат в кошерите на умрели или отслабнали от болестта пчелни семейства и с ограбените хранителни запаси внасят инфекцията в собственото си гнездо. Болестта американски гнилец по пчелите може да се разпространи и с контаминиран пчелен мед, заразен инвентар, подвижно пчеларство, заразени роеве, покупка и транспорт на болни и т.н. Признаци При съмнение за заболяване от американски гнилец трябва да се има предвид, че заразяването на ларвата става в младата й възраст, а развитието на болестния процес й след запечатването на килийката. Затова признаците на болестта американски гнилец трябва да се търсят в промените на запечатаното пило. В началото на заболяването американски гнилец участъците със запечатано пило са плътни. Липсва характерното при всички гнилцови заболявания "прошарване". Може да се намерят само единични килийки с по-тъмни капачета или с пробити капачета и леко хлътнали. Ларвата в килийката е с кремав, жълтеникав, шоколадов или шоколадовочерен цвят. Целият труп представлява хомогенна, гъста гнилостна маса, която при опит за изваждане от килийката с клечка се точи, като образува нишки, дълги няколко сантиметра. Тъй като ларвите са се обвили в пашкулче, гнилостната маса е заловена както за капачето на килийката, така и за нейното дъно. При гниенето си трупът придърпва капачето на килийката навътре и то хлътва постепенно все по-навътре в нея. Хлътването на капачето на килийките с умрели ларви е много характерен признак при американския гнилец. При напреднало развитие на болестта американски гнилец се намират вече голям брой запечатани ларви с потъмнели, продрани и хлътнали капачета на килийките. Трупната маса е с преобладаващ шоколадовотъмен цвят. През този етап настъпва и прошарване на пилото (на един участък ларви на различна възраст). За разлика от простудено или прегрято пило при американския гнилец винаги между умрелите ларви има и здрави. Незапечатаното пило е непроменено. В резюмиран вид най-характерни, типични само за американския гнилец признаци на заболяването, са хлътването на капачетата на килийките, точещата се трупна маса и липсата на признаци на заболяване на незапечатаното пило.

При тези признаци болестта лесно се разграничава от другите заболявания на пчелното пило. В нашата страна се изисква диагнозата да бъде потвърдена лабораторно, т.е. да се изолира и идентифицира причинителят на болестта. Борба срещу американския гнилец В страните със засегнато от американски гнилец пчеларство се препоръчват и прилагат най-различни методи и схеми за профилактика и борба. Това е свързано с обстоятелството, че борбата срещу болестта е трудна, а резултатите от нея - невинаги задоволителни. Има се предвид епизоотичната обстановка конкретно за всяка страна, прилаганите технологии в пчеларството, организацията и възможностите на здравеопазването и т.н. Принципните различия са по отношение на подхода към болните. В България съгласно съществуващите нормативни документи лекуването на болни от американски гнилец пчелни семейства е забранено. Те се унищожават, като загубите се компенсират от държавата. Годните за по-нататъшна употреба кошери, без принадлежностите към тях, се подлагат на дезинфекция и може да се използват отново. Пчелинът и районът се поставят под карантина с произтичащите от това ограничения. За ограничаване на инфекцията е необходимо след откриване на болните и незабавното им унищожаване да се извърши още един преглед на останалите пчелни семейства в пчелина. Всички новооткрити болни пчелни семейства също се унищожават, а останалите се третират профилактично с лекарства. Ефективността на такъв подход се е потвърдила многократно в България. Препоръчва се дву-трикратно третиране през интервал от 5-6 дни с антибиотици или сулфамиди - най-добре по указания на ветеринарен лекар. Пчелните семейства се наблюдават в продължение на 2-3 месеца и при нов случай на заболяване процедурата се повтаря. В пчелин, в който е имало заболяване от американски гнилец, през годината се извършва есенно профилактично третиране, като лечебният сироп се дава с последните 2-3 подхранвания. През пролетта на следващата година трябва да се извършат нови 2-3 профилактични третирания. За да е успешна борбата срещу американския гнилец по пчелите, винаги трябва да се изяснява първоизточникът на инфекцията и всички останали елементи, включващи едно пълно епизоотологично изследване. Затова задължително условие при опитите за ликвидиране на огнището е очистването на инвентара и всички останали предмети, съмнителни за контаминиране със спори на причинителя на болестта. Материалите, намиращи се в кошера на болното пчелно семейство (възглавница, преградни дъски, покривни дъски и др.), се изгарят. Дезинфекцират се кошерите (ако са запазени), центрофугата, инструментите и дрехите, с които е работил пчеларят. Дрехите и инструментите се изваряват, а кошерите и други дървените предмети се обгарят с бензинова лампа или се обработват с 3% разтвор на сода каустик. Медът от болните пчелни семейства се унищожава, а този от заразения пчелин се продава на търговската организация, специално опакован и с указание, че произхожда от огнище на инфекция.

Той се използва за консумация от хората през зимата, като се съхранява в недостъпни за пчелите помещения. Старите, негодни за по-нататъшна употреба пити от здравите семейства в заразения пчелин, по принцип не бива да се подлагат на дезинфекция. Претопени на восък, те се опаковат и се маркират, че произхождат от огнище на американски гнилец. Годните за по-нататъшна употреба пити се обработват с 5% еднохлорен йод или разтвор, съдържащ 3% водороден прекис и 3% оцетна или мравчена киселина. След 24 часа питите се промиват с вода, изсушават се и могат да се използват. За своевременното локализиране и ликвидиране на американския гнилец се прилагат строги ограничителни мерки. Под възбрана се поставят заразеният пчелин и всички пчелни семейства, разположени на територията на населеното място с радиус 3 км от огнището. Пчелинът се смята за оздравен и ограничителните мерки се снемат една година след ликвидирането на последното болно пчелно семейство, а за разположените в радиус 3 км здрави пчелини - един месец след ликвидиране на последното болно пчелно семейство в района. Профилактичните мерки са широкообхватни и дават резултат само при последователното им провеждане. Взето от AgroNet.bg

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375