Вароатоза
Bulgarian English Russian
Вароатоза
Рейтинг
УжаснаОтлична 

Вароатозата е паразитна болест по пчелните семейства, причиняваща големи стопански загуби на пчеларството в целия свят. Причинява се от кърлежчето Varoa Jakobsoni /destrutur/, който е открит за първи път Jakobson, през 1904 г. при дивата индийска пчела на о.Ява в Индонезия. Паразитът е открит по медоносните пчели за първи път през шестдестете година на миналия век в Япония и южните части на Китай, през 1964 г.-в бившия СССР, от където чрез майки е пренесен и унас, през 1967-68 г. За 10-15 години след адаптирането си върху медосната пчела, кърлежа завладява повечето континенти на света. За около 30 години вароатозата се радпространява в целия свят и сега е едно от заболяванията, насящи нй-големи стопански щети на пчеларството. Кърлежите на вароятозата в зависимост от възрастта имат кафяв до тъмнокафяв цвят. Тялото им представлява малка елипсовидна, силно сплескана гръбно-коремно, наподобяващо лъспичка, изпъкнала към грабната страна, с размери 1-1,7х1,5-1,9 мм., покрито с хитинена обвивка. Притежава четери чифта членести крака, разположени едностранно на широката страна на тялото, а между тях се намира устният им орган.

В края на крачката си има финно устройство, с което се закрепва върху тялото на ларвите на пчелите. Мъжките кърлежчета са с кръгло тяло със сивобелезникав или със светложълт цвят, с размери 0,8-0,9 х 0,7-0,8 мм. Те не напускат килийките на ларвите, като след оплождане на женските умират и оставът вътре. Болестите по пчелните семейства са строго адаптирани и нанасят поражения или само върху пилото /гнилцовите заболявания/ или върху възрастните пчели /паратифу септицемия, нозематоза и др,/ докато кърлежите на вароятозата парзитират и нанасят еднакво тежки поражения както на пилото, така и на възрастните пчели. Вароатозата, подобно на аспергилозата поразява еднакво пилото и възрастните форми. Аспергилозата обаче, се среща рядко и при засилване на семейстовото затихва. Пораженията, които нанасят младите форми на кърлежа се изразяват в смучене на хемолимфа /кръв/ от ларвите, по време на своето израствяне и развитие, в резултат на което младата пчеличка се излюпва по-малка и с понижена жизненост. Когато в се- мейството отсъства пило, през есенно-зимния период, тогава оплодените женски кърле- жи се закрепват на възрастните пчели, върху гръбната страна на коремчето, където хи- тинеия слой е по-нежен, пробиват го със смукателният си апарат и смучат хемолимфа. В резултата на това пчелите биват дразнени, отслабват и стават по-нежизнени. Пчелите получени от опаразитени ларви се раждат недорозвити и са с до 25 % по-ниско тегло, безкрили, трудно летят и не са способни да събират нектар и прашец. В зависимост от опразитяването живота на пчелите е също скъсен и те преживяват от 25-35 дни. Опара- зитените с по 2-3 кърлежа възрастни пчели, стават неспокойни, в резултат на постоян-ното дразнене,2 поради което напускат семейството и умират вън от кошерите. През зимата в резултат на постоянното дразнене и безпокойство, кълбото се разпуска и пчелите падат на дъното и умират. Наред с изтощаването на ларвите и пчелите от пос- тоянното смучене на хемолимфа, кърлежите при пробиването на външната обвивка, вкарват в тялото им и различни вируси и бактерии, с които ги заразяват. Възрастините женски кърлежи влизат в килийките с пило непсредствено преди запечатването ми /5-6/ дни, където се хранят с хемолимфа от ларвите и снасят яйцата си върху тях. Една женска снася 6-10 яйца, но има случаи да снасят до 38 яйца. Женските снасят различен брой яйца според сезона. Най-малък брой снасяния се наблюдават през пролетта и най-много в средата и в края на лятото.

От яйцата се излюпват младите кърлежчета, които за 6-8 дни се развивати достигат полова зрялост, женските биват оп- лодени от намиращите се няколко мъжки, които след оплождането умират. На една излюпваща се пчела са намирани от 1-2 до 18 женски кърлежа. Женските след излюпва- не на пчелите, напускат килийките и навлизат в готово за запечатване пило или се захващат за възрастните пчели, където престояват няколко часа или биват изнесени на вън с летящите пчели и от там попадат в други пчелни семейства. Женските кърлежи през лятото живеят до 2-3 месеца, но през зимата, когато от- съства пило в семействата те преживяват и по-дълго време 6-8 месеца, а може и до 1 го- дина, прикрипени дълбоко межде членчетата на коремчето на пчелите и там преживя- ват до залагането на първото пило. Когато майката започне да осеменява и пчелите отглеждат първото пило, те навлизат отново в килийките, преди запечатването им и про дължават размножаването си. Кърлежите предпочитат повече търтеевото пило, но отна- чало при отсъствието му в гнездото се развиват и върху ларвите на работничките пче- ли, като с появат му по-късно през пролетта, се прехвърлят в по-голяма степен върху него. При намаляването на търтеевото пило през август отново се заселват в рабтничес- кото. Все още не е напълно изяснено, зощо предпочитат търтеевото пило. Предполага се, че там има повече храна, място и по-ниска температура. При температура в пчелното семейство 20-30 гр.С през зимата и 34-35 гр.С през лятото, кърлежите преживяват и се развиват нормално. При температури под 17 гр.С и над 42-44 гр.С обаче загиват. Могат да приживеят от 5-7 дни без храна. Тази чуствител- ност към температурите е била използвана отначало за борба с кърлежа, но поради не- задоволителните резултати и трудоемкостта на порцеса, не се е наложила. Обработва- нето на пчелите е ставало в положение на гол рой през зимата, при температура 43-44 гр. С в специални камери. Имайки предвид развитието на кърлежа може да се прогнозира в известна степен опаразитеността на дадено семейство. Този процес в началото бе бавен и за увеличава- не на паразитите и оказване на патогенният им ефект и появата на първите забелижими клинични признаци са необходими 3-4 години. В настоящият момент опаразитеността на пчелните семейства е повсеместна и силата на вредното му действие зависи само от мерките, които взимат пчеларите в борба с това заболяване. През зимата оцеляват определен брой кърлежи върху пчелите, но със залагане и увеличаване на пилото бързо навлизат в него и започват активно да се намножават, ката че в края на лятото опарази- теността нараства и достига относително голям процент семейства.

Тогава и загубите се чустват най-осезателно. Те се изразяват в намирането на много слаборазвити, безкрили, слабоподвижни пчели по прилетната дъска и пред кошерите. Много често през август се наблюдава напускане на гнездата от опаразитените пчели и обезлюдява- не на семействата. Тогава пилото намалява и паразитите не намират свободни килийки са ларви за замножаване, се прехвърлят върху летящите пчели, които напускат семейст- вата и умират навън. Тогава се установява само майката и шепа млади пчели в гнездо- то. Семейството напуска силно опаразитеното пило, от което постоянно излизат много- то кърлежи и търси ново място за заселване. Взаимотношенията между кърлежа и медоносните пчели, като негови гостопри- емници, са сложни и се влияят от различни фактори. Но при всички случаи силното опаразитяване оказва прогресивно увеличаваща се патогенна роля на паразита върху пчелите поотделно и върху семейството като цяло. Масата на опаразитените ларви и пчели намаля от 10-25 %. Продължителността на живота им бива скъсен с 1,5 до 2 пъти, като увредените пчели не са в състояние да участват активно в нормалната дей- ност на семейството и събирането на хранителни запаси. Търтейте опаразитени през ларвения период се излюпват по-малки и нежизнени и не са способни да оплождат май- ките. За бързото разпространение на кърлежите от значение са: биологичните му особености за бързото размножаване и развитие, както и способностите му за бърза приспособимост и стабилно прикрепване към коремчето на пчелите и ларвите. За това много спомага и отсъствието на какъвто ида е имунитет в организма на пчелите. Те нямат вътрешни защитни сили, които да противодействат на кърлежите. Паразититие лесно се пренасят от един район на друг посредством възрастните пчели, пренасящи ги върху тялото си и при кацване на някое цвете, слизат от пчелата и изчакват до идването на друга, качват се върху нея и та ги тонася в своя район. За бър- Зото разпространение на болестта много голяма роля играят търтеите, които летят до 10-15 км и биват приемани безпроблемно във всички пчелни семейства. Вътре в пчелното семейство кърлежа се прехвърля много лесно от новоизлюпе- ната пчела върху друга или при отварянето на капачките от люпещите се пчели излизат и преминават в други килийки с 5-6 дневни ларви, преди запечатването им. Взето от Fermer.bg

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375