АСКОСФЕРОЗА (варовито пило)
Bulgarian English Russian
АСКОСФЕРОЗА (варовито пило)
Рейтинг
УжаснаОтлична 

Аскосферозата представлява плесенно (заразно) заболяване най-често на търтеевото, а в по-тежки случаи и на работническото пило

Д-р Наско Кирилов

Причинителят на болестта е гъбичката Askosphaera apis. Разпространението на варовитото пило става чрез спорите на гъбичката. Те са доста устойчиви - остават жизнено способни до 15 години. Спорите на причинителя са разпространени не само в природата, но и в пчелните семейства. Преживяват върху пчелите, питите и в хранителните запаси, без да предизвикват видими признаци на болестта. Ако обаче пчелните семейства бъдат подложени на стрес вследствие на нарушаване на околната среда на пчелите (охлаждане на гнездото, повишаване на влажността в и около кошера, недостиг на цветен прашец през пролетта, необосновано прилагане на антибиотици, прекалени манипулации със семействата) и инфекциозен натиск валоатоза, нозематоза и др. болести) се наблюдават видимите признаци на заболяването.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БОЛЕСТТА

Неслучайно вследствие на предизвиканите стресове в живота на пчелните семейства разпространението на аскоферозатата през последните години на XX в. (у нас през периода 1985-1995 г.) придоби такива размери в цял свят, че в някои страни се разглежда като по-опасна болест отколкото вароатозата. В пчелното семейство разпространението на болестта се осъществява чрез размяна на храна, съдържаща спорите, от пчела на пчела и от пчелите на личинките чрез храната и кожата. По този начин се заразяват личинките от всякаква възраст. Мумиите на умрелите личинки се намират в незапечатаното или в запечатаното пило. Разпространението на болестта от семейство в семейство е както при останалите болести – чрез кражби и нападения, замърсен инвентар и кошери, прехвърляне на заразени пити с пило, пчели, майки и хранителни запаси.

ПРИЗНАЦИ

Болестта се наблюдава в челните гнезда в периода само когато се отглежда пило. По питите с незапечатано и запечатано пило в килийките се откриват мумифицирани личинки, които лежат свободно в тях и могат леко да се отделят. Личинките са мумифицирани и запазили формата си, но нямат сиво-зеленикав цвят, а консистенцията им е трошлива - тебеширена. Виждат се по дъното, по прилетната дъска и пред кошера.

ПРОФИЛАКТИКА И МЕРКИ ЗА БОРБА

Както отбелязахме преди това, аскосферозата е факторно заболяване, проявяващо се вследствие на стрес в пчелните семейства. Поради в пчелините трябва да се отглеждат само силни, здрави и високопродуктивни семейства, с много хранителни запаси от качествен мед и прашец. Такива продукти според последните изследвания съдържат антимикотични вещества, противодействащи на причинителя на варовитото пило. В естествената микрофлора на пчелните семейства се намират определени видове бактерии, които явно потискат развитието на гъбата. Пчелите, които имат добре изразени хигиенни навици, са в състояние сами да се справят, ако бъдат подпомогнати. Но най- важното условие е пчеларят да не допуска грешки при отглеждането на семействата.'

ПРИ ПОЯВИЛО СЕ ВЕЧЕ ЗАБОЛЯВАНЕ

Кънчев. Гургулова. Борхарти Ритер препоръчват да се извърши следното: засегнатите пити с много болни личинки да се извадят от гнездото и претопят на восък. Останалите пити и семейството да се прехвърлят в чист дезинфекциран кошер. Да се стеснят и затоплят семействата; подхранване или напръскване на пчелите със захарен сироп без лекарствени средства; смяна на пчелната майка с подходяща такава; дезинфекция на всекидневно употребявания инвентар от пчеларя и на излезлите от употреба кошери, хранилки и др. Като дезинфектанти се използват 10% разтвор на водороден прекис + 0,5% мравчена киселина, формалин 0,01% разтвор на калиев перманганат и др. След дезинфекция инвентарът се промива с вода и се изсушава (Кънчев, 1999). Досега няма предложено ефективно лекарство за борба с аскосферозата. За да се постигнат добри резултати в профилактиката и борбата с варовитото пило по пчелните семейства, е необходимо изисквания на добрата пчеларска практика за отглеждане на силни, здрави и високопродуктивни семейства.

Източник : в. Пчела и кошер, 159/2005

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375