Хигиенно поведение и устойчивост към заболявания
Bulgarian English Russian
Хигиенно поведение и устойчивост към заболявания
Рейтинг
УжаснаОтлична 

Ранните сведения още от 1925 г. за селекция на устойчиви към американския гнилец пчелни семейства намират своето научно обяснение след изследванията на Rothenbuhler (1958), според когото два рецесивни гена направляват хигиенното поведение на пчелите. По този начин е доказана връзката между почистващия инстинкт на пчелите (хигиенно поведение) и устойчивостта им към заболявания. Много важен фактор в механизма на устойчивост е способността на пчелното семейство да открива и отстранява заразеното пило още преди причинителят на заболяването да образува спори.

През 1942 г. Woodrow, Holst (по Хансен, Брьодсгаард, 2002) установяват, че при индивидуално заразяване на пчелни ларви с B. larvae устойчивите пчелни семейства отстраняват заразеното пило много по-бързо, отколкото податливите семейства - освен това в резистентните пчелни семейства не се наблюдава спорообразуване. Ето защо след един период от около 30-40 години вниманието на селекционерите отново се насочва към създаване на резистентни към заболявания пчели.

Инициатор на това става американският изследовател Steve Taber (1982), който констатира изненадващо ниска заинтересуваност от страна на пчеларите към откритието на Rothenbuhler, че два генетични признака правят пчелите резистентни към болести. Авторът описва тези два гена като рецесивни, като нарича единия ген "отстраняващ" и го бележи със символа "r" (removing), а другия - "разпечатващ", бележи се със символа "u" (uncapping). Пчелната майка има два набора хромозоми. Тя може да притежава гените за непочистване и да бъде хомозиготна "RR" или да има съответно "Rr", когато е хетерозиготна. Същото важи за гените "UU" хомозиготна майка и "Uu" хетерозиготна майка. Търтеите носят един набор от хромозоми, така че те биха предали само "R" или "r". Moritz (1988) прави преоценка на посочения по-горе модел и стига до заключението, че разпечатването на килийките се контролира от един ген, а отстраняването от два гена. Освен това авторът предполага, че между тях може да има някакво взаимодействие. ПРОБЛЕМЪТ НА СЪВРЕМЕННОТО ПЧЕЛАРСТВО се състои в това, че повечето високо резистентни раси от 50-те години на ХХ в. в процеса на селекция в посока само на продуктивните признаци чрез неправилни кръстоски вече не съществуват и са сменени дори в собствената си родина. Taber (1982) посочва, че въпреки това е възможно да се намерят устойчиви пчели сред почти всички раси при едно цялостно търсене. Според автора интересът към такава селекция е изчезнал след откриване на антибиотиците и сулфонамидите. Докато съществува възможността за лесно подаване на лекарствата, чрез което се постига излекуване на болните семейства, не може да има стимул за производството на резистентни майки. Същият автор смята, че вниманието отново трябва да бъде насочено към селекцията на пчелите за резистентност към болести въз основа на две много важни основания:

1. Наличието на двата генетични признака може да бъде използвано в селекцията на хигиенното поведение, което е важен фактор в борбата с всички болести по пилото: европейски и американски гнилец, парагнилец, аскосфероза.

2. Откриването на остатъчни количества от антибиотици в меда показва, че тяхното използване не е безвредно за човека. Използвайки селекцията за резистентност като метод за борба и профилактика на заразните заболявания по пилото, може да се отстрани тази опасност. МНОГО АВТОРИ В РАЗЛИЧНИ СТРАНИ РАЗРАБОТВАТ МЕТОДИ ЗА СЕЛЕКЦИЯ НА УСТОЙЧИВИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПЧЕЛИ Taber, Gilliam (1987), Тэйбер (1988) предлагат технология за получаване на резистентни линии в САЩ и успяват да постигнат устойчивост спрямо гнилцовите заболявания и аскосферозата. Други изследователи през 90-те години на ХХ век също постигат резистентност при болестите по пилото. Като основен показател почти всички изследователи използват хигиенното поведение на пчелите. Първите стъпки за селекция на резистентни към болестите пчели са насочени към профилактиката и борбата с гнилцовите заболявания - американски гнилец, европейски гнилец, парагнилец. Аdam (1975), Taber (1982), Mraz (1982) описват опити за селекция на различни раси пчели и постигат оздравяване на пчелните семейства чрез теста за хигиенно поведение. Kefuss et. al (2003) съобщават, че през последните 10 години работата им е концентрирана върху селекциониране на пчели резистентни на вароатозата. За целта са прилагани хигиенични тестове, чрез които се провокира санитарна реакция в пчелните семейства. Според редица американски изследователи е възможно да се създадат и отглеждат отродия медоносни пчели устойчиви на аскосфероза. Invernizzi et. al (2003) смятат, че контролирането на това микотично (гъбично) заболяване, чрез използване на хигиенични пчелни семейства, е ефективна алтернатива. Все още се оспорва важността на хигиенното и почистващо поведение за определяне устойчивостта на пчелите спрямо акара Varroa jacobsoni. При опитите си в това отношение Бюхлер (2001) не установява равномерна корелация на заразяването с акари и хигиенната дейност на пчелните семейства. Задълбочените проучвания на Spivac, Gilliam (1993) посочват, че проявленията на хигиенното поведение (независимо че е генетично обусловен) се влияе от много други фактори - количество на младите пчели в семейството, белтъчната и въглехидратна храна и др. Всички проведени в това отношение експерименти доказват, че пчелни семейства показали във висока степен почистващ инстинкт имат по-добра толерантност към някои заболявания и паразити в сравнение със семействата, при които хигиенното поведение е по-слабо изразено (нехигиенични семейства). Kefuss et. al (1996) препоръчват за селекция да се използват пчелните семейства от първата група - с най-кратко време за почистване. Редица изследователи доказват, че признакът хигиенно поведение добре се унаследява (което създава предпоставки за получаване на хигиенични линии), а степента на проявлението му зависи от силата на пчелните семейства. Palacio et al. (2000) установяват, че общото хигиенно поведение в една популация се увеличава след 4-годишна селекция на пчелните майки без контрол върху оплождането. Освен това по данни на Spivak, Reuter (по Хансен, Брьодсгаард, 2002) болните нехигиенични семейства произвеждат по-малко мед в сравнение с хигиеничните. НА НАСТОЯЩИЯ ЕТАП в нашата страна селекцията на местната сива пчела се извършва предимно по морфологични показатели за чистота на расата и по продуктивност на пчелните семейства, а хигиенното поведение не е включено като селекционен признак. През 1995-1996 г. доц. П. Петров прилага модифицирана методика за откриване на хигиенични пчелни семейства (не чрез замразяване на участък от пита със запечатано пило, а чрез надупчване с тънка игла на 100 килийки с пило). Целта на неговото изследване била да се проучат възможностите за селекция на устойчиви към Ascosphera apis (причинител на варовитото пило) пчелни семейства. В това свое проучване авторът не установява положителна зависимост между степента на проява на почистващия инстинкт и устойчивостта на пчелите към заболяването аскосфероза (виж сп. "Животновъдни науки", бр. 7-8, 1997 г.) В друго проучване доц. Петров установява, че наличието на естествена паша или подхранване на пчелните семейства със захарен разтвор в някои случаи може да засили почистващия инстинкт на пчелите работнички, но в семействата със слабо проявено хигиенно поведение не се доказват стойности, характерни за семействата с подчертан почистващ инстинкт (виж в. "Пчела и кошер", бр. 73, 2002 г.). В същата публикация авторът открива отрицателна зависимост между екстензинвазията с Varroa jacobsoni и хигиенното поведение на пчелите, т.е. високо опаразитените с акара пчелни семейства са със слабо проявен почистващ инстинкт (нехигиенични).

В заключение Петров смята, че в условията на съвременното пчеларство хигиенното поведение може да бъде използвано като биологичен (генетичен) начин за профилактика и борба с ред заболявания на пчелните семейства и че селекцията на устойчиви на болести пчели е една възможност, която у нас все още не се използва достатъчно. ПРЕЗ ПЕРИОДА 2000-2002 Г. КОЛЕКТИВ ОТ Д-Р К. ГУРГУЛОВА (НДНИВМИ - СОФИЯ), ГЛ.АС. И. ЖЕЛЯЗКОВА (ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СТ. ЗАГОРА) И Н.С. Н. СТОИЛОВ (ИЖН - СЕКЦИЯ ПЧЕЛАРСТВО, КОСТИНБРОД) провеждат тестуване за проява на хигиенно поведение на пчелни семейства от опитните пчелини в Костинброд и Ст. Загора - приложен е методът с надупчване на капачетата на запечатано работническо пило, намиращо се в квадрат с размери 5 х 5 см, 100 килийки. Установяват, че с високо проявено хигиенно поведение (почистване на умъртвеното в килийките пило до 48-ия час от надупчването) са 90% от пчелните семейства на Станцията по пчеларство в Костинброд и от 61,5% през 2000 г. до 75% през 2002 г. от опитния пчелин на Тракийския университет в Ст. Загора. Същите автори проучват и количеството на лизоцим и общ белтък в хемолимфата на пчелите работнички, които се явяват фактори на естествената резистентност на пчелите към заболяванията. Получените резултати показват, че с по-високо съдържание на лизоцим и общ белтък е хемолимфата на пчелите от семейства с висока степен на проява на хигиенно поведение, а с по-ниско при нехигиеничните семейства (виж сп. "Животновъдни науки", бр. 1 - 2, 2003 г.). В друго проучване д-р Гургулова и гл.ас. Желязкова изследват морфологичните признаци на тялото на пчели работнички от хигиенични и нехигиенични пчелни семейства. Авторите не установяват достоверна зависимост между големината на частите на тялото на пчелите и степента на проява на почистващия инстинкт (виж сп. "Животновъдни науки", бр. 5, 2003 г.). Като се има предвид, че на настоящия етап в българското пчеларство селекцията се води основно по морфологични признаци (дискоидално изместване, кубитален индекс, дължина на хоботчето, форма на задната граница на восъчното огледалце на V стернит, окраска на коремните тергити, дължина на власинките от окосмяването на V тергит), според авторите е необходимо включването на хигиенното поведение като важен селекционен критерий, характеризиращ устойчивостта на пчелите към заболявания.

С други думи казано, наред с търсенето на пчели с характерни за местната раса морфологични признаци да се откриват и хигиенични пчелни семейства, които да се включат в следващите етапи на селекционната дейност. Откриването (чрез тестуване за степен на проява на почистващ инстинкт) и развъждането на резистентни на болести пчелни семейства още повече е необходимо след наложената от 14.01.2003 г. (сп. "Пчеларство", бр. 1) за нашата страна заповед за забрана употребата на антибиотици и сулфонамиди при борба с бактериалните заболявания по пчелите и пилото. Гл.ас.д-р Иванка ЖЕЛЯЗКОВА - Тракийски университет, Ст. Загора Ст.н.с.д-р Калинка ГУРГУЛОВА - НДНИВМИ, София

Източник:Фармер.бг

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375