Роене
Bulgarian English Russian
Роене
Рейтинг
УжаснаОтлична 

Под въздействието на инстинкта за размножаване и разпространяване на вида през пролетта (най-често през периода май–юни) пчелните семейства изпадат в роево състояние. Причините за възникване на роенето са: наличието на все по-голямо количество незаангажирани с работа млaди пчели; недостига на майчино вещество. Пчелните семейства се подготвят за роене като увеличават изграждането на търтееви килийки и отглеждането на голямо количество търтеево пило. Това се прави за да се осигури изобилие от търтеи, които ще бъдат необходими впоследствие за съешаване с младите неоплодени майки от роилите се семейства. Следващият признак се наблюдава след около 15 дни от снасянето на яйца в търтеевите килийки. Тогава започва залагането на празни маточни килийки по страничните и долните ръбове на питите. Трябва да се знае, че отглеждането на много търтеево пило и изграждането на маточни килийки все още не означава, че семейството непременно ще се рои. И така най-сигурния признак за изпадане на пчелните семейства в роево състояние се проявява, когато силно възбудените роеви пчели принудят майката да снесе яйца в маточните килийки. Когато това стане и има наличие на личинки или на запечатани маточници то трябва да се знае, че кошера ще се рои задължително.

След появата на незапечатани роеви маточници, пчелите се успокояват. Трябва да се подчертае разликата от подготовката на семейството за самосмяна на майката и естественото роене. При самосмяната на майката маточниците са от 1 до 3 и пилото на семейството е малко, защото майката е изтощена. При подготовката на кошера за роене се залагат около 20-30, а дори и повече маточници, а запечатаното пило в семейството е на големи площи. В роево състояние могат да изпаднат и по-слаби семейства, ако са разположени в кошери с по-малък обем или гнездата им не се разширяват своевременно за снасяне на яйца и отглеждане на пило. Изпадналите в роево състояние семейства снижават много силно своята активност в продължение на 15-20 и повече дни. Младите пчели намаляват храненето на майката. Тя снася малко яйца или напълно преустановява снасянето. Нейното коремче изтънява и тя става по-лека (за да може да лети с роя). Летящите пчели стоят бездейни предимно по крайните пити или се трупат „на брада” около входа на кошера или под прилетната дъска. Роевото състояние се проявява през май и юни, а понякога и през юли. То съвпада с развитието на главната паша или със самата главна паша и поради тази причина пчелните семейства я изпускат. Восъкоотделянето и изграждането на восъчните основи също се преустановява. Първият рой „първак” излиза със старата майка веднага, след като пчелите запечатат първите маточници, т.е на деветия ден от тяхното залагане. Когато времето е неблагоприятно излизането може да се забави за няколко дни. В самия ден, когато предстои да излезе роят, от сутринта няма почти никакъв летеж на пчели от семейството. Роят излиза, когато времето е топло, тихо и слънчево. Такова е времето между 10 и 14 часа. Непосредствено преди да се роят, пчелите напълват гушките си с мед и така си осигуряват храна за няколко дни, в случай, че времето се влоши. Преди излизането на роя се наблюдава следната картина: отначало отделни, а след това все повече пчели изпадат в необичайна възбуда; бързо бягат между другите пчели по питите на кошера; извършват зигзагообразни и вибрационни движения с тялото си. След 5-10 минути роевите пчели стремително напускат кошера. С весело бръмчене игриво кръжат наблизо във въздуха, докато излети и майката и се присъедини към тях. Те разкриват миризливата насонова жлеза, която е разположена между двете последни коремни членчета. Нейният приятен и силен аромат все повече и повече ги привлича и докато пчелите заедно с майката започват бързо да се струпват на най-близкия, удобен за целта предмет. Първоначално роя се захваща на ниски места, защото старата майка е по-тежка от новоизлюпените млади и не може да лети нависоко. Такива места са: клон или стъбло на дърво; под ниска стряха; за ограда или стена и др. На мястото на кацане на майката пчелите образуват роеви „грозд”. След около 30-40 минути до няколко часа, а в лошо време след няколко дни, роят напуска това временно място. Още преди роят да отлети от мястото на захващането си, пчелите разузнавачки сигнализират с танците си в пчелния грозд за посоката и разстоянието до предварително избраното от тях жилище и така роят се отправя към него. Роевете се заселват в хралупи на дървета, дупки в скалите или други подходящи места, запазени от атмосферни влияния. Когато майката на роя се загуби, то той се разформира и пчелите се връщат в кошера от който са излетели. Следващият рой излиза отново след няколко дни, но с неоплодена майка.

След 8 дни от запечатването на първите маточници се излюпва първата млада майка. Тя бяга по питите и издава характерен писклив звук „тю-тю-тю”. В отговор на този звук се чува друг „ква-ква-ква”. Така отговарят майките, които са неизлюпени и се намират в маточниците. Пчелите ги пазят от излюпената майка. Тези майки в маточниците пробиват тесен отвор на върха на който провират хоботчетата си и получават храна от пчелите. Това „пеене” на майките се чува ясно вечер, след като пчелите се приберат в кошерите. Ако условията благоприятстват за продължаване на роевото състояние (усилено излюпване на млади пчели, липса на открито пило, главната паша още не е настъпила или времето е непостоянно), то на деветия ден след първия рой излиза втори рой („вторак”) с млада майка. Два-три дни след втория може да излезе трети рой и дори четвърти. Тогава е проява на т.нар. роева треска. Понякога едновременно излизащите от различни семейства роеве може да се слеят по 2-3 и да образуват така наречения „слят” рой. Вторият и особено следващите роеве са много слаби. Тези роеве са с неоплодени майки, които са леки и подвижни и затова те летят по-бързо и по-далече от първия и се захващат на по-високи дървета. Понякога в тях има по няколко млади майки. Трябва да се знае, че майките се борят помежду си и накрая остава само една. Когато роевият инстинкт угасне и роенето се осуети или прекрати от пчеларя, пчелите на роилото се семейство прогризват отстрани още запечатаните маточници и заедно с новоизлюпената майка убиват намиращите се там майки. След това животът на семейството се нормализира и пчелите започват да пренасят нектар и прашец. След оплождането на майката пчелите започват да отглеждат и новото пило. В резултат на естественото роене в повечето случаи роилите се семейства и рояците не дават мед, но понякога не могат да се запасят с храна за зимата. Когато са излезли няколко роя от едно семейство то те остават много слаби и обикновено загиват през зимата. Естественото роене не е сигурен начин за планово увеличаване броя на пчелните семейства. То протича стихийно в зависимост от условията, като през някои години има роеве, а през други да няма. Естественото роене пречи на развъдно-подобрителната работа, понеже се роят и слабо продуктивните семейства с недобри стопански и биологични качества. При съвременното разборно пчеларство естествено роене не бива да се допуска или трябва да се сведе до минимум, защото носи загуби на пчеларите. Това важи особено за големите пчелини. При отдалечените пчелини роенето не може да се следи редовно за да се хващат и използват роевете и това води до допълнителни загуби. Взето от AgroNet.bg

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375