Есенно подхранване на пчелните семейства
Bulgarian English Russian
Есенно подхранване на пчелните семейства
Рейтинг
УжаснаОтлична 

За зимно пролетния период, в кошерите система Дадан-Блат, трябва да се осигурят по 14-18 кг нектарен мед. Медът е добре да бъде запечатан. В кошера трябва да има и 2-3 пити цветен прашец. Част от тази храна може да се даде през пролетта. При многокорпусните кошери в двата корпуса трябва да има 18-22 кг мед и 3-4 пити с прашец. Това е така, понеже семействата са по-силни. 2/3 от тази храна за пчели трябва да бъде в горния корпус, а 1/3 в долния. Когато не са много силни, пчелните семействата могат да зимуват с корпус и магазин (кърмова надставка) с общо 16-18 кг храна, а по-слабите - на един корпус с 12-14 кг. Когато количеството на храната е недостатъчно се предприема подхранване с по-гъст захарен сироп (1,5 кг захар с 1 литър вода) за дозапасяване. На всеки 1 кг захар в готовия охладен сироп се прибавя по 0,3 куб. см концентрирана оцетна киселина или по 3 г (1/2 чаена лъжичка) обикновен оцет. В по-голямо количество киселината пречи на действието на ензима инвертаза.

Този ензим се съдържа на в слюнката на глътачната жлеза, поради което значителна част от захарозата на сиропа остава неинвертирана. Научно е доказано (Г. Ф. Таранов, С. Я. Болдирев, 1977 г.), че така подхранените пчелни семейства са презимували по-добре и по-добре са се развили през пролетта, като са отгледали 14-29% повече пило и са дали до 26% повече мед. Още по-добре е подхранването да се извърши и с предварително инвертиран захарен сироп. За тази цел, в подходящ съд се смесва 8% течен, нектарен мед (от здрави семейства) с 20% мека вода (дъждовна, речна) и се прибавя (на два етапа през ден) 72% захар. Сместа се държи при температура 36-40°С и се разбърква 2-3 пъти дневно. След 7-8 дни сиропът е готов. Дава се на големи порции. Есенното запасяване трябва да приключи до средата на септември. Така, то ще има стимулиращ ефект и сиропът ще може да се преработи и запечата до зазимяването. Така при неговото инвертиране, сгъстяване и запечатване ще участват и старите пчели, които ще умрат до зимата. При късно подхранване с големи количества захарен сироп младите есенни пчели се изтощават физиологически при неговата преработка.

Това се отразява върху продължителността на техния живот и на кърмаческата им способност през пролетта. Пчелите не винаги успяват да преработят и запечатат късно дадения и захарен сироп. Той поглъща влага през зимата и лесно вкисва. Така вкисналия сироп причинява диария и голям подмор. При по-късно подхранване с по-голямо количество сироп, семействата макар и силни през есента, презимуват отслабнали и с изтощени пчели. Семействата, често страдат от нозематоза и други болести и изостават в развитието си през пролетта. Една погрешна практика е да се изземват всички медови запаси от гнездата на пчелните семейства през есента и да се заменят със захарен сироп. Нектарният мед е пълноценна естествена храна за пчелите. Той е богат както с прости, лесно усвояеми от организма гроздова и овощна захар, така и с микроелементи, ензими, белтъчини, витамини, антибиотични и антимикотинни вещества, органични киселини и други ценни съставки, каквито няма в обикновената захар. Тези съставки са от голямо значение: • за благополучното презимуване на пчелните семейства; • за поддържане нивото на защитните сили (имунитета) на пчелите както през зимата, така и в ранна пролет; • за борба срещу редица характерни за това време болести - нозематоза, вароатоза, хафниоза, аскосфероза и др. Опитите у нас и в чужбина показват, че само частична замяна на нектарния мед със захарен сироп при своевременно извършено подхранване през есента не се отразява вредно на пчелното семейство. Допуска се само до 50% от необходимия за зимните месеци (около 10 кг) мед да се замени, т.е. на семейството да се даде около 5-6 кг захар през есента за дозапасяване. Сиропът се дава топъл (около 40°С), на големи порции с пълни хранилки. В гнездото задължително трябва да има 2-3 пити с цветен прашец. За да не се изтощават пчелите на слабите семейства е добре да им се дават за дозапасяване пити нектарен мед или с преработен и запечатан сироп от силни, здрави семейства. Желателно е в топлия сироп (ако не е предварително инвертиран) да се прибави 10% течен нектарен мед от здрави семейства. Преди подхранването за запасяване, гнездата на пчелните семейства се стесняват на толкова пити, колкото се покриват от наличните им пчели. Празните, както и маломедните пити, на които има по-малко от 1,5 кг мед се изваждат. В гнездото трябва да се оставят най-пълните пити, които са с правилно изградени работнически килийки, в които се е люпило пило.

На цвят те трябва да са кафяви или светло кафяви. Старите (черните) пити, както и новоизградените, в които още не е отглеждано пило, се изваждат. Те могат да се заменят с кафяви или се изместват в края на гнездото. Питите, на които има пило, но са без мед или са негодни, се изместват към края на гнездото. След като се излюпи пилото те се изваждат. Ако са за бракуване, медът се разпечатва и те се поставят зад преградната дъска или хоризонтално на гнездото върху празна рамка, като отгоре се покриват с плат, за да пренесат пчелите меда. Питите, които остават в гнездото, трябва да имат достатъчно свободна площ за яйцеснасяне на майката, което продължава при подхранването през есента. Когато нощите станат хладни, гнездото се затопля добре, като се поставя странична възглавница. Прави се оценка на качеството на меда в питите. В никакъв случай не бива да се оставя в гнездото манов или гроздов мед. Той съдържа много несмилаеми вещества и голям процент минерални соли, поради което причинява диария и смърт на пчелите през зимата. Обикновено мановият мед има специфичен вкус на карамел и е много гъст. На цвят най-често е тъмнозеленикав, кафяв до почти черен. Това се вижда като се погледне питата срещу слънцето. отличава се лесно от по-светлия нектарен мед. Цветът не винаги е сигурен признак, защото има и тъмен нектарен мед, и светъл манов, какъвто е медът на иглолистните видове, който лесно кристализира в питите. Ето защо най-сигурно, мановият мед се установява при реакция със спирт или с варова вода. За да направим спиртна реакция правим следното - в епруветка в която има две части дестилирана или чиста дъждовна вода, се налива една обемна част от съмнителния мед. След разтварянето му се прибавят 10 части винен (етилов) спирт (96 градуса) и епруветката се разклаща. Ако медът е нектарен, разтворът остава бистър, а ако има примеси от манов мед, медът помътнява с млечнобял цвят и дава утайка на дъното. Колкото е по-голяма утайката, толкова е повече и приносът на манов мед. За варовата реакция анализът се прави по същия начин - в епруветка се разтваря една част мед в една част дестилирана или дъждовна вода и се прибавят две части варова вода, сместа се разбива, след което се нагрява до кипене. Когато има примес от манов мед, разтворът потъмнява и дава утайка. (Варовата вода се приготвя, като в чист стъклен съд се залива 1 част негасена или прясно гасена вар с 1 част дестилирана вода и се разбърква. След 10-12 часа след утаяването отгоре остава бистра течност, която се използва за реакцията.) Ако медът е манов, питите се изваждат и се центрофугират, като медът се използва за консумация. На пчелните семейства се дават запасни пити с доброкачествен нектарен мед или ако няма такъв, предприема се подхранване със захарен сироп. По същия начин се постъпва и когато медът е кристализирал.

Такъв мед трудно се използва от пчелите през зимата и затова питите трябва да се извадят и да се запазят за пролетта. Питите с манов и гроздов мед също може да се използват през пролетта без вреда за пчелите. При подхранване за дозапасяване на семействата, с оглед правилно разположение на храната за зимуване, трябва и двата входа на кошера да бъдат отворени. Те трябва да са стеснени за по-добра охрана срещу кражба и за да не се допусне охлаждане на гнездото през есента. Трябва да се спазват всички мерки срещу появата на кражба между пчелните семейства. През това време тя може много лесно да бъде предизвикана, тъй като липсва паша. При многокорпусните кошери се отваря наполовина входът на втория корпус, за да привикнат пчелите да летят през него Долният вход на кошера постепенно се стеснява до 3-5 см. Когато подхранването на пчелите се извършва късно и времето е хладно, пчелите не могат да запечатат добре сиропа в питите. В такива случаи се препоръчва след основното подхранване още 7-8 вечери да се дава захарен сироп на по-малки порции, за да се дозапечата.

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375