Пчелин "Черников" производство на пчелни продукти
Bulgarian English Russian
Пчелин "Черников" производство на пчелни продукти.
Рейтинг
УжаснаОтлична 

Пчелин „Черников“ води началото си от 2007г. след като Марин Черников закупува 9 пчелни семейства настанени в Дадан-Блат кошери. През 2008г. със стопанисването на пчелина се заемат неговият зет -Стефан Стефанов и сина му-Чавдар Маринов. През 2012г. се разраства като пчелна ферма с капацитет над 200 кошера. Основната дейност на фермата е добив на натурални пчелни продукти- мед, прашец, восък, прополис и пчелно млечице. Фермата се стреми да си произвежда кошерите и рамките за тях, както и да разчита на собственна развъдна дейност за отглеждане на висококачественни пчелни майки за разширяване на пчелините си! Инвентарът, с който се работи е закупен от лицензирани производители и е с високо качество. Пчелна ферма "Черников" инвестира в обучение на персонала си, с цел непрекъснато подобряване на тяхното ниво на квалификация за да се практикуват само добри пчеларски практики. Затова се преминава на система „Фарар“, като най-добра за промишлено производство и технология с двумайчини семейства с цел повишаване на добива на пчелни продукти които да реализира на българския пазар.

Ферма "Черников" разполага с четири пчелина с общ капацитет за 1000 кошера, които смята да достигне в близко бъдеще!

За работа с пчелите Ние използваме само ДОБРИ ПЧЕЛАРСКИ ПРАКТИКИ и Биологично обоснована технология за работа с кошер "Лагстрот-Рут" която прилагаме и на "Фарар" Разработена от проф. Г. Ф. ТАРАНОВ Технологията за работа с многокорпусния кошер (Лагстрот-Рут или "Фарар") и до сега се характеризира с голямо разнообразие. Тази система кошери действително има много предимства при практикуване на професионално пчеларство, защото позволява да се оперира с цели корпуси, а не с отделни рамки, което улеснява пчеларя и е много важно при отглеждането на повече пчелни семейства. Кошера позволява да се поставят корпусите или да се разместват в най-различни варианти. От друга страна при рязкото увеличаване обема (силата) на пчелното семейство, както и при силна паша, за да се избере определен вариант на поставяне или разместване на корпусите е необходимо много добре да се познават биологичните процеси, които настъпват в пчелното семейство при увеличаване по един или друг начин на обема на гнездото. Има дори изследвания, които показват, че различните раси пчели реагират различно на заселването им в многокорпусен кошер.

Така например кавказките пчели усвояват неохотно новите корпуси поставени отгоре, понеже в миналото са живели в дупки по скалите и са привикнали да живеят на много пити, но с малки размери. Краинските пчели , каквито би трябвало да бъдат и тези, отглеждани в България, са се приспособили да живеят в хралупи на дърветата, което позволява да имат не много, но по големи пити. Поради това нашата местна пчела по-лесно се приспособява към такова жилище. Съществуват обаче и други проблеми, за които пише още през 1969 год. големият руски изследовател проф. Г. Таранов. Това е свързано със сравнително студеното време през ранна пролет и пчелното семейство трябва да бъде събрано в един корпус, дори когато е зимувало на втори корпус. В един корпус за семейството се осигуряват по-благоприятни температурни условия отколкото в два. Разликата между температурата в горната и долната част на питите в този кошер е много малка, за разлика от системата "Дадан-Блат" и при използване само на един корпус през ранна пролет пчелите отглеждат с 10-12% повече пило. В един корпус има достатъчно място за 8-10 кг храна и за пилото, дори когато майката снася до 1500 яйца дневно, но това през ранна пролет се случва рядко. Поради това няма никаква необходимост да се бърза с поставянето на втори корпус. Вторият корпус трябва да се постави, според Таранов, върху първия, когато в него (в първия) всички пити са запълнени с пило и пчелите плътно покриват всичките рамки. Вторият корпус трябва да бъде "хранителен" т. е. да съдържа добре изградени пити и около 6-8 кг мед в тях. Когато медът е малко в питите се налива гъст захарен сироп. Наличието на храна осигурява бързо преминаване на пчелите във втория корпус и ще гарантира бързото му усвояване. Това ще принуди и майката да напусне препълненото гнездо, където всички пити са заети с пило, мед и прашец и да отиде на питите във втория корпус, където има свободни пити с подготвени килийки за яйцеснасяне. Своевременното поставяне на втория корпус (но не прибързано) винаги води до увеличаване на снасянето на яйца.

Опитите на Таранов в Русия категорично показват, че вторият корпус трябва да се поставя само върху първия, но при осигурена храна в него. Поставянето му отдолу дава по-лоши резултати. При благоприятни условия след две седмици почти всички пити от втория корпус са запълнени с пило. Тогава се поставя третия корпус, в които има пет празни восъчни пити и пет рамки с восъчни основи, поставени през една. Затова той се нарича строителен. При това корпусите, които вече са усвоени от пчелите си сменят местата долният става горен, а горният - долен. Третият нов корпус се поставя в средата между тях. Такова разместване на корпусите предизвиква нарушаване на целокупността на гнездото. Майката е принудена за втори път да премине върху питите на втория корпус (новия), където върху свободните пити има добри условия за яйцеснасяне. Наново се повишава яйцеснасянето с 11 до 23%. Поставянето на новия корпус между двата стари подбужда пчелите за по активна дейност - отделяне на восък, строеж на пити и отглеждане на пило, и намалява предразположението на пчелите за рояване. През времето, когато майката снася яйца в питите на средния корпус голяма част от килийките на горния корпус се освобождават от пилото. Правилно поставения трети корпус заангажира майката и пчелите с работа за не по-малко от 20-25 дни, през което време не е нужно преглеждане на семейството. Поставянето на четвърти корпус зависи от времето и продължителността на пашата. Когато се очаква паша след 20-25 дни от поставянето на третия корпус, то корпусите се преустройват в обратен ред: най-горният се поставя на мястото на най-долния, а той на мястото на най-горния, а под него новия четвърти корпус, в които има изградени празни пити. В най-долния корпус пило почти не е имало и той поставен най-горе обезпечава семейството с необходимата площ от пити за складиране на меда.

При такова разместване (пилото долу, празни пити горе) семействата имат най-благоприятни условия за интензивен медосбор. При достатъчно обилна паша пчелите запечатват медовите пити в най-горния корпус и почти го напускат, за да съсредоточат работата си върху питите на новия корпус, поставен под най-горния. Когато пашата е такава, че осигури над 50 кг мед под двата горни корпуса се поставя пети, шести и т.н., също с празни изградени пити. През есента се оставят два корпуса - един с пило и един с мед. Всички останали се снемат. Доказано е, че пчелите зимуват по-добре на по-високи пити, където може да имат храна за цялата зима, за да е високо гнездото, семействата трябва да се оставят на два корпуса. Това е показал и световният опит.

Ще продължим да ви запознаваме с опита и начина на работа на колегите! Пчелар.Нет

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375