Технология на заплануваното рояване и създаването на семейства медовици
Bulgarian English Russian
Технология на заплануваното рояване и създаването на семейства медовици
Рейтинг
УжаснаОтлична 

С отчитането на характерните особености на медосбора на Тверска област от нас е усъвършенствана технология за създаване на семейства медовици с използването на средно руските пчели. Нейна основа съставлява заплануваното рояване, провеждано в ранни, стеснени срокове.

Първа особеност.

При окончателното подреждане на гнездото за зимата, отгоре върху гнездовите пити задължително разполагаме хоризонтална пълномедна пита на планки, така, че пчелите да могат да я посещават и от двете страни. След зимуването, изкарването от зимовника и очистителното облитане оценяваме силата на семействата, наличието и качеството на майките, състоянието на питите и гнездото като цяло. Семействата ги подразделяме на групи – най – добри, средни и лоши. По времето на прегледа снемаме хоризонталните рамки. В тях от долната страна майката винаги започва да снася яйца, тъй като това е един от най – топлите участъци на гнездото. Питите с храна разположени през периода на зимуването хоризонтално над гнездото, по резултатите на нашите деветгодишни наблюдения, не оказаха негативно въздействие, а точно обратното – стимулираха пролетното развитие на пчелите.

Втора особеност.

По времето на прегледа върху горните дъсчици на питите задължително поставяме пергова питка. Нея я приготвяме от перга, запасена по времето на есенното бракуване на питите. Сместта от мед със строшени парченца от пергови пити щателно я умесваме и формираме питка с тегло 0,6 – 0,7 кг на едно семейство. Питката отгоре я закриваме с полиетиленово покритие, като предотвратяваме нейното изсъхване. Тази белтъчна добавка активизира работата на пчелите в ранно пролетния период, което способства за повишаване на количеството на снесените яйца от майката, и се изяжда в продължение на една – две седмици. Освен това, периодически разпечатваме медовите пити, които се намират в гнездата. Тези действия оказват на пчелите ефект на подбудително подхранване, а така също ги принуждават да преработят стария мед. За последните 9 – 10 години зимните загуби на пчелина бяха незначителни и се изразяваха в отслабването на едно – две семейства, които ние бракувахме или подобрявахме за сметка на презимувалите нуклеуси. В резултат в края на април- началото на май става пълна замяна на презимувалите пчели с пчели от пролетната генерация, които покриват всички пити в гнездото. През това време в семействата се наброяват от 8 до 10 пити с пило.

Трета особеност.

През пролетта не използваме активното изграждане на рамки с восъчни листове по следните причини: в стандартните кошери с дванадесет пити за да се поставят рамки с восъчни листове в силните семейства е необходимо да се изземат от гнездата пити с пило или храна, което е нецелесъобразно: стимулирането на пчелите към дейност за изграждане на пити с малко измества настъпването на роевото състояние, което е нежелателно. Интензивното изграждане на пити се осъществява след рояването. Развитието на семействата не го задържаме и, като правило, към първата декада на май – месец поставяме магазинните надставки с пити и восъчни листове, където пчелите започват да носят запасите от нектар от ива (върба), плодови дървета и храсти, глухарче и др.

Четвърта особеност.

За провеждането на заплануваното рояване от 28 до 30 април в тесни срокове ежегодно в отделените две групи (най – добри и средни) оценяваме наличието на роеви чашчици и достроявани маточници. При прегледа на 28 – 29 април в семействата от първата група (най – добрите) оставяме само чашчиците със снесени яйца, на 30 април провеждаме аналогични действия в семействата от втората група (средните). Към 15 – 17 май регистрираме излизането и получаването на първата порция запланирани роеве (до 65%). Втората порция излиза на пчелина от 19 до 23 май. За предотвратяването на загубите от роеве поставяме роеловки, които са обработени с феромонния препарат „апирой”. Техният брой съответства на броя семейства, които са стигнали роево състояние. Събраните роеве ги претегляме и до вечерта ги държим в тъмно, прохладно помещение. Тяхната маса съставлява (2,5+/-0,5)кг и повече, което е характерно за първаците с оплодени майки. На кошера с майчиното семейство пишем датата за излизането на роя, което дублираме със запис в дневника на пчелина. Вечерта на разстояние 0,5 м от майчиното семейство поставяме празен кошер за дванадесет пити за заселване на роя. Кошерите на пчелина ги разполагаме с прилетните отвори на изток, а роевете ги поставяме от дясно, от южната страна. След завършването на летежа на пчелите в празен кошер поставяме една – две пити с мед (от запасите на тази или на миналата година), до осем рамки с восъчни листове и добавяме изградена пита. Общият брой пити трябва да съответства на обема на гнездовия корпус (12 броя). Ако в този период кражбите отсъстват, питите с мед слабо ги разпечатваме. За да могат пчелите интензивно да използват храната, питите с мед ги поставяме близо до средата на гнездото – втората и третата от края. След това стандартно заселваме роя. За по – надеждното негово вживяване в новото жилище, намазваме с „апирой” вътрешните стени на кошера и дъсчиците на рамките. На следващия ден контролираме облитането на пчелите и по – нататъшното поведение на новото семейство. Слитания като правило не се наблюдават. Ако времето, предшестващо роенето, е било стабилно и не е предизвикало задържане на роя, то майчиното семейство го преглеждаме 2 – 3 дни след рояването.

Пета особеност.

Това е преместването на кошерите на майчиното семейство и на роя. 2 – 3 дни след рояването на майчиното семейство го преместваме на разстояние 0,5 м от предното място, но прилетният отвор вече е на 90 градуса (ако е бил обърнат на изток, то на новото място го обръщаме на север). На освободеното място преместваме кошера, в който вече се намира роя. По такъв начин роят се усилва с пчели от майчиното семейство. При спазване на постепенното обединяване на майчиното семейство с роя, слитания не се наблюдават. Майчиното семейство го преглеждаме след слитанията на пчелите, в края на деня. Започваме с питите от магазинната надставка, които след прегледа, заедно с пчелите пренасяме в магазинната надставка на кошера с роя. Следователно роят получава допълнително пчели, обем и храна, което способства за неговото интензивно развитие. Грижите за роя на този етап завършват, с изключение на визуалното наблюдение за тях в течение на няколко дни. След това преглеждаме майчините семейства за наличие на роеви маточници. Оставяме най – зрелият и най – добрият маточник (по външен вид), отбелязваме питата и мястото, на което той е разположен, с белег на горната дъсчица на питата. След първия преглед е необходимо да се направят още няколко с периодичност от 3 – 4 дни. При последния контролираме излизането на майката по отворения маточник. По – нататък визуално наблюдаваме за поведението на пчелите. Наличието на прилетната дъска на пчели събирачки с цветен прашец на крачетата на 10 – 14 ден след излизането на младата майка свидетелства за началото на снасянето на яйца от нея. Ако приносът на прашец всеки ден се увеличава, то даденото семейство вече може да не се преглежда – в него всичко е благополучно, интензивно работи младата майка. За увеличение на обема на гнездото в този случай поставяме магазинна надставка. По – нататък в майчините семейства в които работят млади майки изравняваме посоките на прилетния отвор с намиращите се наблизо кошери с роеве, за да могат те да „гледат” в една посока. Благодарение на поддържащия медосбор от детелина и малина, пчелните семейства интензивно се развиват, като увеличават в голямо количество младите си пчели. Към началото на главния медосбор (към първата декада на юли) – това вече са пълноценни, силни семейства, готови за обединение за създаването на семейства – медовици. За срока на настъпването на главния медосбор в юли от ливадните различни треви (кумунига, синчец, репей и др.), а така също от липа, нас ни информират показанията на контролния кошер, който фиксира ежедневно увеличение с 1 – 2 кг, а така също активната работа на пчелите в дневно време, отсъствието им на поилката и вентилацията на гнездото вечерно време.

Шеста особеност.

При появяването на признаци на медосбор във втората половина на деня правим пробно обединение на семействата и създаваме три – четири семейства медовици. За целта майчиното семейство го обединяваме с роя в следната последователност. Роят, в който има минало годишна майка и гнездо от неотдавна построени пити, оставяме отдолу. От даденото семейство отсъединяваме магазинната надставка, която след това поставяме върху семейството – медовик. Майчиното семейство с младата майка разполагаме, като предварително отсъединяваме дъното в неговия кошер, като втори корпус на кошер, където се намира роят. Между гнездата на тези две роднински семейства за по – голяма безопасност поставяме лист от вестник, в който правим няколко отворчета предварително. След поставянето на корпусите на един кошер, отгоре поставяме снетия магазин. Обединението на две стоящи близо едно до друго семейства в едно семейство – медовик е завършено. Създавайки по този начин няколко пробни семейства – медовици, наблюдаваме за тях в продължение на 1 – 2 дни. Ако на следващото утро след обединението на прилетната дъска отсъстват убити пчели, а пчелите – работнички изнасят парчета хартия, значи в семейството всичко е благополучно. Летящите пчели на обединеното семейство попадат прелитайки от полето в семейството на роя, където се намира старата майка. Ако те проявят агресия към нея и я убият, то в горния корпус над вестника има млада майка. Ако пчелите все пак не проявят враждебност, то старата майка ще бъде убита от младата от горния корпус. На следващия ден след пробното обединение, след като сме се убедили в своевременността на тази операция, обединяваме роевете със своите майчини семейства на целия пчелин. В резултат се връщаме към изходното количество семейства. Обаче при това получаваме семейства с ново качество, които заемат не по – малко от три гнездови корпуса, имат млади майки и много запечатано пило.

Такива семейства в Тверска област имат принос на нектар всеки ден до 5 кг и повече, за разлика от семействата, които не са обединени в медовици, които донасят само една трета от това количество (вж. табл.). Резултатите от нашите изследвания показват, че семействата медовици особено добре проявиха своите възможности на главния медосбор. По такива показатели, като летателна активност, натоварване на медовата гушка, брой на изградените рамки с восъчни листове и произведеният стоков мед, те превъзхождаха всички останали групи (вж. табл.). На главния медосбор по летателна активност семействата – медовици превъзхождаха по аналогичен показател контролната група 1,89 пъти, по натоварване на медовата гушка – 1,59 пъти, по резултатите на изграждане на пити в гнездото – 4,0 пъти, по производството на стоков мед – 5,36 пъти. Тъй като в Тверска област медосборът продължава не повече от 20 – 25 дни и във всеки момент може да се прекъсне поради влошаване на времето, не пречим на пчелите през този период с нищо. Обемът на гнездото и питите на тях напълно им стига за обработването на нектара и за съхранението на меда. До завършването на медосбора ,питите с мед не ги вземаме. По такъв начин, на основата на изложеното по – горе можем да отбележим, че предложената технология на запланираното рояване и създаване на семейства – медовици е изгодна за пчеларите, работещи със средно руската порода пчели: в пчелите се удовлетворява природният инстинкт за рояване, по – нататък не е необходимо да се контролират семействата, тъй като в нашата зона следващо рояване се случва крайно рядко; получават се достатъчно количество най – добри по качество роеви майки от племенни семейства на пчелина (те едни от първите набират сила, благодарение на което по – бързо от останалите преминават в роево състояние); удвоява се броят на семействата на пчелина; обновява се складовата наличност от изградени пити за сметка на високата активност на роевите пчели при изграждането на питите, (това е икономически изгодно за пчеларя и дава възможност да се обновят гнездата, да се бракуват голямо количество стари пити, които се явяват източник на болшинството заразни болести на пчелите и на пилото). Периодът без пило, който се наблюдава в този момент в семействата, позволява на пчеларя ефективно да проведе противо вароатозни мероприятия, а пчелите самостоятелно да се избавят даже от инфекциозни болести на пилото. Идвайки към началото на медосбора с удвоен брой пчелни семейства, ги обединяваме, като създаваме семейства медовици, способни в значителна степен по – интензивно да използват медосбор, качествено и бързо да преработят огромно количество донесен в кошера нектар. Така също в процеса на обединение решаваме въпроса за замяната на старите минало годишни майки с нови, получени в резултат на рояването, като предоставяме това да го направят самите пчели.

Източник: Сп. „Пчеловодство” 2012/5/ Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375