Юли
Bulgarian English Russian
МЕСЕЦ ЮЛИ
Рейтинг
УжаснаОтлична 

Климатични особености. Обикновено юли е месец с най – високи средни месечни, средни максимални и абселютни максимални температури в България. Нормалните средни месечни температури са: в Северна България и Черноморието от 21,5 С (Белоградчик, Старо Оряхово, Балчик) до 23,8 С (Лом, Созопол), в тракийската низина между 22 С (Казанлък) и 24,5 С (Харманли, Свиленград), в долината на Струма до 25 С (Петрич), във високите полета на Югозападна България между 17,5 С (Самоков) и 21,5 С (Ботевград). Абселютните майсимални температури достигат близо 42 С (Варна, Карнобат, Чирпан, Хасково, Свиленград), а на места са до 43 С и дори повече (Петрич, Харманли, Първомай). Абселютните минимални температури спадат до 3 – 4 С (котловинните полета на Югозападна България). Валежите са са краткотрайни, често придружени с гръмотевици, на места са поройни и с градушки. В Северна България и Тракийската низина те са между 40 и 60 л на 1 кв. м, във високите полета на Югозападна България – между 50 и 70 л, а най – малки са по долината на Струма и Черноморието – между 30 и 45 л на 1 кв.м. През втората половина на месеца на много места в страната започва да се засушава. Ветровете са слаби – от 1 до 4 м в секунда, най – често от запад и северозапад. Слънчевото греене е с най – голяма продължителност – средно над страната е повече от 300 часа, като достига 338 часа (Карнобат).

Фенологичен календар. През юли главната пчелна паша в полските райони е от люцерна за семе, слънчоглед и резене, а в балканските – от ливадите и планинската тревна растителност. Продължават да цъфтят лавандулата, овчарският босилек, различните видове бодили, теснолистната върбовка, зърнастецът, риганът, плюскачът и др. Разцъфтяват балканската чубрица, цикорията, пчелинокът, камилският бодил, ветрогонът, тютюнът, памукът. Поради честите засушавания през юли, пчелите не винаги могат да използват юлската паша. При ниска почвена и въздушна влажност, отделянето на нектар силно намалява. Това особено важи за слънчогледа в полските райони, където засушаванията са по – големи. В това отношение по – благоприятно е положението в района на Добруджа и Черноморието, понеже вятърът откъм морето донася влага. Към края на юли главната паша в повечето райони на страната приключва.

Състояние на пчелните семейства. През юли яйценосната дейност на майките започва да намалява. Инстинктът за запазване съществуването на вида чрез осигуряване на необходимите хранителни запаси и тяхното най – целесъобразно изразходване подсказва на пчелите да не отглеждат голямо количество пило, тъй като пашата вече приключва. Търтеевото пило бързо намалява и майките преустановяват снасянето на неоплодени яйца. Пчелите дори започват да изгонват търтеите, защото роевият инстинкт вече е преминал и те не са нужни. Те почти не градят восъчни основи, нито работят на строителната рамка. Забелязват се опити на кражба при отваряне на кошерите след приключване на пашата.

Работа на пчеларя. Щом пашата е към своя край, трябва да се свалят магазините и корпусите и питите да се центрофугират. Преди да се приберат в склада, те трябва да се поставят в кошерите (вечер), за да ги почистят пчелите от останалия мед за няколко дни. Магазините и корпусите не бива да се съхраняват непочистени, защото медът вкисва, а освен това се образуват кристалчета от гроздовата захар. Тези кристалчета на следващата година служат като зародиши за лесно кристализиране на събрания нов мед. Осигурява се вода на пчелите с водопоилка, ако в района няма чиста, течаща вода. Ако някои стари майки не са сменени, те трябва да се сменят сега. Вземат се мерки срещу кражба. Дъната на кошерите (обикновените, не дълбоките) се вдигат. След главната паша, пчеларят прави преглед, за да се осведоми за състоянието на пчелните семейства и за техните нужди. Същевременно той проверява здраво ли е пилото, защото по това време се проявява американският гнилец.

Ограничаване на на яйцеснасянето по време на главната паша За най – целесъобразното използване на пчелите за събиране на нектар трябва да се вземат мерки за ограничаване на яйценосната дейност на майката по време на главната паша. Това особено се отнася за кошери с голям обем, в които майката намира по – голям простор за снасяне. При по – богата паша и силни семейства, пчелите сами ограничават яйцеснасянето, като запълват с нектар килийките, освободени от излюпващото се пило, и други празни килийки. Чрез ограничаването му се спестяват значително количество храна, както и грижи по отглеждане на пилото. Ако главната паша е една и е краткотрайна (2 – 3 седмици), яйцеснасянето се ограничава около една седмица преди нейното начало, така, че с настъпването на пашата, пчелите вече да не се ангажират с отглеждане на пило, а от по – млада възраст да се включат в принасяне на нектар. Когато пашата е дълготрайна (70 – 80 дни) или след първата следват и други главни паши (акация, лавандула, липа и др.), поради което активният период се удължава, яйцеснасянето се ограничава около 25 – 30 дни преди края на последната главна паша. Ако майката продължава да снася усилено и през този период, пчелите, които ще се отгледат от снесените яйца, практически няма да вземат участие дори и в преработката на нектара, защото медосборът вече ще е приключил и те ще бъдат само консуматори на събрания мед. Тези пчели няма да доживеят и до зимата. За ограничаване на яйцеснасянето при многокорпусните кошери, корпусът с майката се поставя на дъното и се покрива с ханеманова решетка, вътху която се настаняват останалите корпуси за мед. За да не се залагат маточници в горните корпуси, техните входове се затварят, докато се запечатат намиращите се там ларви. Така пчелите ще преминават през долния вход и ще бъдат в контакт с майката. След това горните входове се отварят за улеснение на пчелите и за усилване на вентилацията. По същия начин се постъпва и при кошера Дадан – Блат с втори корпус, като ханемановата решетка се поставя между него и плодника, след като гнездото се преустрои за медосбор. Ако някоя дейна майка се е качила в магазина, тя се снема в плодника, върху който се поставя решетка. В случай, че пчеларят не разполага с ханеманови решетки, средните пити на плодника, на които е майката, може да се покрият със здраво платно, което е по – късо с 4 – 5 см спрямо предната и задната стена на кошера. По този начин пчелите преминават през свободните проходи около платното, а майката се задържа на питите с пило, като рядко преминава през медовите участъци на питите. След като питите в корпуса или магазина се залеят с нектар, платното се отстранява. При по – слаба паша ограничаването на майката в долния корпус или плодника не е достатъчно, тъй като пчелите складират нектара и меда в корпусите или магазините над ханемановата решетка и майката продължава безпрепятствено да снася. В такъв случай при последната главна паша, майката трябва да се изолира с вертикална, ханеманова решетка на 3 – 4 пити (1 – 2 с мед и прашец и 1 – 2 празни) в странично отделение, което се покрива със здраво платно или парче от ханеманова решетка. Майката може да се постави и в изолатор (с 1 – 2 пити), на чиито страни има ханеманови решетки. След медосбора, тя се освобождава за усилено яйцеснасяне и отглеждане на млади пчели през есента. По същите съображения, ако питите в плодника са запълнени с мед, няколко от тях (4-5) трябва да се изцентрофугират (2/3 от площта им в долната част) и да се върнат обратно в средата на гнездото, за да има достатъчно празни килийки за снасяне. Освен по описаните начини., майката може да бъде ограничена да снася в магазина (корпуса), като след заливането на питите с нектар и преди да започне запечатването на килийките, последователно се изваждат 1 – 2 пити, а останалите се разреждат на по – голямо разстояние. Така пчелите надграждат килийките, като ги запълват с мед и майката не може да снася в тях. Такива удебелени пити много лесно и бързо се разпечатват с пчеларския нож наравно с нивото на летвите на рамката, при което се получава и повече восък.

Източник: „Календарен справочник по пчеларство” на Л.Радоев

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375