НОЕМВРИ
Bulgarian English Russian
НОЕМВРИ
Рейтинг
УжаснаОтлична 

Климатични особености. Ноември е последният есенен месец. Характеризира се с бързо понижаване на температурите, особено нощните, като средните (нормалните) температури в Северна България и високите котловинни полета са между 4,6 и 6,8 С, в Тракийската низина и долината на Струма – между 7 (Хисар) и 9 С (Свиленград, Сандански) и по Черноморието 8 (Старо Оряхово) и 10,7 С (Созопол). Абселютните максимални температури са около 20, а абселютните минимални – от -6, -7 (по Южното Черноморие) до -14, -15 С в някои райони на Североизточна България. Валежите в равнинните райони са предимно от дъжд, а в планинските – предимно от сняг.

Приземните ветрове са слаби, предимно от югозапад и североизток. Състояние на пчелните семейства. В природата вече се чувства полъхът на наближаващата зима. Няма никаква цъфтяща растителност. През по – голямата част от времето, пчелите са на кълбо, което се формира предимно върху празните килийки на онези пити, от които се е излюпило последното пило – обикновено разположени към входа на кошера. Временните затопляния през някои дни се използват от пчелите, които разпускат кълбото и извършват последните си есенни облитания. Това е много полезно както за възрастните, така и за младите пчели (от последното пило), тъй като те почистват храносмилателната си система, от което се облегчава зимуването им. При силните семейства, зимното, пчелно кълбо се образува, щом температурата на външния въздух спадне под 8 С, при средните около 10, а при слабите семейсва – още при 13 С. Зимното кълбо е важно биологично приспособление, което закръглената си форма и плътното струпване на пчелите им осигурява най – икономично и успешно съществуване с минимално физиологично напрежение при неблагоприятните зимни условия в продължение на 4 – 5 месеца.

Самото физиологично състояние на зимуващите пчели, особено от есенните люпила, е също нагодено с оглед на предстоящото зимуване. В сравнение с летните пчели, глътъчните жлези и мастното тяло на зимуващите пчели са по – добре развити, като в тях са натрупани по – голямо количество резервни белтъчни вещества и мазнини. Поради по – голямото количество хранителни вещества, процентът на сухото вещество в тялото на тези пчели е по – голям, а общото съдържание на вода в тъканите им е по – малко. Освен това в кръвта на пчелите се увеличава количеството на простата захар – глюкоза. Всичко това има много голямо приспособително значение за зимуващите пчели, тъй като понижава точката на замръзването на телесните сокове и осигурява резервни хранителни вещества за отделния индивид, независимо от това, че семейството поддържа съществуването си чрез постоянно хранене от медовите запаси в гнездото. Работа на пчеларя. Благоприятните топли дни през ноември дават възможност на пчеларя да положи последните грижи за пчелните семейства преди настъпването на зимата. Дори в по – топлите райони на страната, където пчелните семейства и през октомври продължават да отглеждат пило, пчеларите подреждат окончателно гнездата и ги зазимяват през ноември. Преглеждат се покривите на кошерите да са добре затворени, като в местности със силни ветрове, върху тях се поставят тежести – камъни или тухли. Ако е пропуснато да се поставят своевременно предпазители против мишки, това трябва да се направи непременно сега, като предварително се преглеждат затоплящите материали, да не би в тях вече да са настанили мишки.

Благоустроява се и се подрежда пчелина. Ако трябва да се разместват кошери с пчели, това трябва да стане при по – меко време (над 8 С), и то внимателно, без сътресение. На семействата се осигурява спокойствие, като пчелинът се загражда, за да нямат достъп до кошерите домашни и горски животни или злосторници. Много важно е самият пчелин да бъде на защитено от преобладаващите студени ветрове заветно място или да бъде ограден със зидана или дървена ограда, висока 1,5 – 2 м, или в краен случай с ограда от царевични или слънчогледови стъбла. Проведените в Опитната станция по пчеларство в София опити (Л. Радоев) показват, че когато пчелинът е с ветро защитна ограда, пчелните семейства са изразходвали през зимата средно по 1,1 кг по – малко, развили са се по – добре през пролетта като са имали за главна паша 18% повече запечатано пило и 22,5% повече пчели и са дали 52% повече пчели и са дали 52% мед и 71% повече восък в сравнение със семействата, чиито кошери са били изложени на охлаждащото влияние на вятъра извън оградата. През ноември трябва да се почисти и да се подреди пчеларският склад, като старите и негодни пити се бракуват и се претопяват или се предават на изкупвателна организация. Годните пити се сортират и се съхраняват, като се опушат със серен дим срещу молци. Вземат се мерки в склада да няма мишки.

Подготвя се производствения план на пчелина за следващата година. В пчеларските дружества се подготвят и се провеждат годишните отчетно – изборни събрания. Съставя се тематичен, календарен план за провеждане на курсове, лектории, конференции и други пчеларски събрания, през настъпващия зимен просветен период.

Източник „Календарен справочник по пчеларство” на Л.Радоев

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375