Октомври
Bulgarian English Russian
МЕСЕЦ ОКТОМВРИ
Рейтинг
УжаснаОтлична 

Климатични особености. През октомври температурата спада значително по – бързо, отколкото през септември. Нормалните средни месечни температури са най – високи по Черноморието – между 12 и 15,8 С (Созопол), по долината на Струма – 12 – 15 С (Петрич) и в Тракийската низина – между 12 и 14 С; в Северна България и високите котловинни полета на Югозападна България са между 9 и 13 С, в Трън, Самоков и Ихтиман – 8 – 9 С, а във високите планински райони – от 2 до 6 С.

Абселютната максимална температура през октомври понякога е доста висока и достига 37 – 38 С (Бойчиновци, Кнежа, Сухиндол, Севлиево, Горна Оряховица). Абселютната минимални температури са доста ниски при остри застудявания. Над цялата страна (с изключение на някои места по Черноморието) те са отрицателни – от -2, -3 С в някои райони на Дунавското крайбрежие и до -15 С във високите планини. Валежите през октомври се увеличават значително, като в Северна България са от 40 до 70 л на 1 кв м, в Тракийската низина – от 40 до 60, по Черноморието и долината на Струма и Родопската област – от 50 до 85, по високите котловинни полета на Югозападна България – между 50 и 70 л на 1 кв м. Ветровете през октомври в сравнение със септември са значително по – силни, с посока по – често от запад и северозапад. Слънчевото греене в сравнение със септември е значително по – малко – средно между 138 часа (Лом) и 177 (Чирпан).

Фенологичен календар. Край на цъфтежа на последните медоносни растения – фуражен слънчоглед, астри и мразовец.

Състояние на пчелните семейства. Последното пило вече се излюпва. Майките са прекратили яйцеснасянето. Пчелите подготвят гнездо за зимуване, като прибират меда по – навътре в празните килийки, освободени от последното пило. Те обаче не запълват всички килийки в средата на гнездото с мед, а оставят на питите срещу входа свободни площи, върху които образуват зимното кълбо.

Работа на пчеларя. След като е положил през есента необходимите грижи за развитие И запасяване на пчелните семейства, пчеларят трябва да ги зазими. Зазимяването не трябва да става по – късно от края на октомври. На входовете на кошерите се поставят предпазители против мишки. Преглеждат се покривите на кошерите да не текат. Пчелинът се огражда. Осигурява се спокойно зимуване на пчелните семейства.

Есенен преглед и зазимяване на пчелните семейства в кошерите дадан – блат и лежак С приключването на есенното развитие трябва да се извърши главният есенен преглед на пчелните семейства. С него се установяват състоянието и готовността им за зимуване, след което се извършва и самото зазимяване. Есенният преглед и зазимяването трябва да се извършат у нас най – късно до края на октомври, когато майките вече са спрели яйцеснасянето и последното пило се е излюпило или са останали съвсем малки площи запечатано пило по някои средни пити. При прегледа се установяват силата на семейството, наличността на майка, количеството и качеството на храната и на питите. При зазимяването за силни се смятат онези семейства, които имат повече от 9 пити, покрити с пчели. Слаби семейства са тези, които имат по – малко от 4 – 5 междурамия пчели. Те се зазимяват сдружени по две в кошер, който е разделен с плътно преграждаща дъска. Предварително кошерите с тези семейства постепенно се доближават вечер по 0,5 м един към друг. На двете семейства се дават входове на предната страна, които се разграничават с отвесна разноцветно боядисана дъска. Така събрани, двете семейства се топлят взаимно, изразходват по – малко храна и по – добре презимуват, а напролет по – рано започват развитието си. След като през пролетта им стане тясно, едното семейство се прехвърля в друг кошер. Когато майката е стара или дефектна, тя се отнема и пчелите с пилото и меда се присъединяват към някое средно по сила семейство с млада майка. Предварително двете семейства се подпушват, за да се насмучат пчелите с мед. Пчелните семейства трябва да се зазимят с млади майки от добър произход. Майките, които са по – стари от две години, са вече изтощени и много често загиват през зимата, вследствие на което зимното кълбо се разтройва, семействата страдат от диария и може частично или напълно да загинат. Семействата, чиито майки загинат през зимата, стават търтовъчни в ранна пролет, ако своевременно не им се дадат други майки.

Ето защо преди зазимяването всички дефектни и стари майки трябва да се сменят с млади, ако това не е направено дотогава. Сменените стари майки, ако са още годни се запазват като запасни майки или като майки помощници за пролетта. Пчелните семейства не бива да се зазимяват с несъешени майки, защото те ще станат търтовки и през пролетта ще снасят само неоплодени яйца. Количеството и качеството на храната са най – важни за благополучното презимуване на пчелните семейства. В зависимост от това, как са запълнени питите с мед и на колко пити ще се зазими семейството, в гнездото на кошерите. Дадан – Блат и лежак трябва да се оставят най – малко на 14 – 18 кг мед според силата на семейството и характера на зимата в района, като освен него 2-4 кг мед в пити се запазват в склада за пролетта. Всяка пита не бива да съдържа по – малко от 1,5 – 2 кг мед. При това положение пчелите в отделните междурамия са осигурени с храна до края на зимата и движението на кълбото става само по височината на питите, според изразходването на меда. Когато има маломедни пити, след като се привърши храната на тях през зимата, пчелното кълбо може да се раздвои, като тръгва в две посоки към останалите пити с мед, при което то се разстройва и пчелното семейство загива. Ако кълбото тръгне в една посока и при преминаване на празните пити настане силно застудяване, то спира на тях и в скоро време пчелите умират от глад, макар, че може да има мед по другите пити. Медът за зимна храна трябва да бъде нектарен, течен и предимно запечатан. По – навътре в гнездата трябва да се оставят и 2 – 3 пити с цветен прашец така, че те да се покриват от пчелите. При зазимяването не се оставят цели пити с прашец, защото през зимата пчелите не могат да го покриват добре и той плесенясва. Най – добре е, ако този прашец е залят с мед и запечатан от пчелите. Такива пити се познават, като се познават срещу светлината – прашецът не пропуска светлината. При по – силните семейства гнездото се съставя към по – топлата, запазена от вятъра, страна на кошера (южната или западната), като от другата страна се ограничава с преградната дъска, зад която се поставят затоплящите материали, възглавница напълнена със сух мъх, ситна слама, дреб от коноп или няколко пласта велпапе. Ако няма възглавница, някои пчелари използват стиропор. Когато пчелите покриват добре повече от 8 – 9 пити, гнездата им може да не се стесняват, като само в края се поставя преградната дъска. При средните и по – слабите семейства, гнездото се съставя в средата на кошера, като от двете страни се ограничава с преградни дъски и свободното място се запълва със затоплящи материали.

Подреждането на питите в гнездото е „едностранно”, когато по – пълните пити са към топлата страна на кошера, а към преградната страна са питите с по – малко мед, или „двустранно”, когато в средата са питите с по – малко мед, а по – пълните се нареждат към двете страни . И в двата случая входът на кошерите е срещу по – празните пити, върху които се разполага и по – голямата част от пчелното кълбо. Когато някои от питите имат по – малко от 2 кг мед, те се подреждат като „брада”, т.е. в средата са по – пълните, а към двата края са по – празните. В такъв случай входът е в средата срещу по – пълните пити, върху които главно се образува кълбото, и по този начин пчелното семейство благополучно презимува, ако е добре стеснено и затоплено. Ако кошерът няма покривна възглавница или дъсчици, отгоре гнездото се покрива с платно, като под него, напречно на горните летвички на рамките, се поставят няколко пръчки, дебели колкото молив, за да образуват проходи, през които пчелите преминават през зимата при евентуалното си придвижване от една пита на друга. Върху покривното платно се поставят 2 – 3 вестника или друга въздухопропусклива и хигроскопична хартия или един лист велпапе, а върху тях – горната възглавница. Ако няма горен вход, над кълбото трябва да има отвор (за хранилката), който се покрива със зебло, за да може оттам да излиза влажният въздух през зимата, който е вреден. Кошерът се затваря добре с покрива, а , а входът се стеснява на 3 – 5 см. Когато кошерът има горен вход, той се оставя отворен на 2 – 3 см, а долният – на 3 – 5 см в зависимост от силата на семейството, за да излиза оттам въглеродният двуокис и да влиза чист въздух, който макар и в по – малко количество, е необходим през зимата. През долният вход пчелите изхвърлят и умрелите пчели (подмора) при зимните облитания. По този начин се избягва овлажняването на стените и на крайните пити през зимата. За използването на дълбоките дъна (виж статия 32 на сайта). Ето защо не бива да се запушват напълно междурамията отгоре с рейки или с платно , както и долният вход и прекалено да се стесняват гнездата. Подобно „запечатване” не се практикува дори и в такива северни страни като Канада и Финландия, където зимните температури са много по – ниски. На входа се поставя предпазител против мишки. Всички цепнатини по кошерите (стените и покривите) се запушват. Кошерите се поставят на железни, каменни или тухлени подложки, така, че дъната им да са най – малко на на 20 – 30 см от земята, като им се дава слаб наклон напред, за да се оттича лесно попадналата на входа дъждовна и снежна вода. За още по – добро затопляне през зимата, отгоре върху плодника може да се постави празен магазин, запълнен със затоплящи материали. През зимата кошерите трябва да бъдат обърнати с входовете на юг или югоизток, за да са запазени от нахлуването на студените североизточни и северни втрове и да огряват по – добре от обедното слънце, като по този начин пчелите се подтикват към по – редовно облитане. За предпазване от нахлуване на остър студен въздух, долният вход може да се прикрие с наклонена дъсчица ( но не да бъде плътно запушен). Тя предпазва входа от повреди, причинявани през зимата от кълвачи и други птици.

Зазимяване на пчелните семейства в многокорпусните кошери

Силните семейства в многокорпусните кошери, чиито пчели покриват 10 – 12 и повече пити, се зазимяват на два корпуса. В горния корпус трябва да има 12 – 14 кг мед, а в долния – 6 – 6 кг, както и 3 – 4 пити с цветен прашец, които да са към средата на корпусите, за да се покриват от пчелите. По този начин зимното кълбо се формира главно върху по – празните пити на долния корпус и отчасти върху долния край на питите от горния корпус. Благодарение на пространството между горните и долните пити, пчелите лесно преминават от една междина в друга, както и от периферията към вътрешността на кълбото и обратно. При движението си през зимата пчелнотокълбо отива нагоре, където въздухът е по – топъл и по този начин е в постоянен контакт с храната. Благодарение на топлината в гнездото и на по – добрия контакт със затопления мед и прашец, семейството започва рано, още през втората половина на зимата, да се развива. Своевременно, още през есента, пчелите трябва да привикнат да летят през входа на горния корпус, който се оставя на 2 – 3 см, като входът при дъното постепенно се стеснява на 3 – 5 см. По този начин наситеният с водни пари от дишането на пчелите по – топъл въздух като по – лек излиза през горния вход и питите и стените на кошера не се овлажняват. Семейството презимува с малък подмор.

Средните по сила семейства (7-9 междурамия пчели) е по – добре да се зазимят с магазин, зареден с храна (8-10кг), който се поставя върху един корпус като кърмова надставка с общо 16 – 18 кг храна в кошера. По – слабите семейства се оставят да зимуват на един корпус – който е с повече храна (не по – малко от 12 – 14 кг), като при най – слабите гнездото се стеснява на по – малко пити и се ограничава с преградна дъска. На корпуса се оставя отворен горният вход, съответно стеснен според силата, като входът при дъното се затваря. На отворените входове трябва да се поставят предпазители против мишки, а върху покривната табла – дебело кече, възглавничка или друг затоплящ материал. При по – голям брой кошери, преценяването на меда в корпусите може да стане, макар и по – грубо, без да се преглеждат поотделно питите, а като се повдигат с ръце целите корпуси. Преценката може да се направи и като се разтворят от едната страна двата корпуса и леко се подпушат пчелите, за да се погледне в междините докъде са запълнени с мед пчелите.

Зазимяване на нуклеусни семейства със запасни майки Нуклеусните семейства със запасните майки трябва да се сдружат по 3 – 4 в един кошер, разделен добре с преградни дъски, като за всяко отделение има отделен вход на различните страни на кошера. Удобен за тази цел е кошерът лежак, който се разделя на 4 отделения с по 4 пити. Кошерът Дадан – Блат се разделя на 3 отделения (с 4, 3 и 4 пити), от които двете имат преден южен вход, а едното – страничен – западен. Нуклеусното семейство може да се постави и до гнездото на някое силно семейство, като в кошера се прегради страничното (джобно) отделение, на което се отваря горният вход. При многокорпусните кошери, нуклеусните семейства със запасните майки зимуват по едно или по две в корпус, разделен на две отделения с по 4 – 5 пити с мед и прашец. Корпусът се поставя върху силно семейство, като се изолира от него с хоризонтална, разделителна табла, на която се откриват вентилационните отвори по 1 см, за да се затоплят нуклеусните семейства от основното. На нуклеусните семейства се отварят предният и задният вход на разделителната табла. Питите на нуклеусните семейства трябва да бъдат добре покрити с пчели и да имат не по – малко от 1,5 – 2 кг мед, или общо 6 – 8 кг. На 1 – 2 пити трябва да има цветен прашец, който се поставя към по – топлата, вътрешната страна. През пролетта най – напред се използват майките на най – слабите нуклеусни семейства, като по – силните може да се оставят за помощни или се развиват като отводки за увеличаване броя на пчелните семейства на пчелина.

Източник: Календарен справочник по пчеларство” на Л.Радоев

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375