Восък
Bulgarian English Russian
Восък
Рейтинг
УжаснаОтлична 

Восъкът, с който пчелите изграждат питите, се отделя от восъкоотделителните жлези. Това са видоизменени през еволюцията хиподермални клетки. Външно устройство на тялото…) при пчелите работнички са разположени от долната страна на последните четири сегмента. В силно уголемените клетки на жлезите се образуват малки вакуоли, отделящи течен восък, който преминава през порите на восъчните огледалца и излиза на повърхността на коремчето. При по-ниска външна температура восъкът се втвърдява и образува малки бели пластинки с неправилна петоъгълна форма (1250 пластинки тежат 1 g). Развитието на восъкоотделителните жлези започва 2-3 дни след излюпването на пчелата. Максимално развитие жлезите достигат при 12 – 18-дневните пчели. По-старите от 26 дни пчели също могат да отделят восък, но за сметка на запасите от мазнини и белтъци в организма си. То се влияе от притока на нектар и прашец в кошера, от количеството на отгледаното пило, от състоянието и качествата на майката, от наличието на цветен прашец в кошера, от климатичните условия и др.

При благоприятно съчетание на тези фактори восъкоотделянето е най-силно. Восъкоотделянето и строежът на питите от пчелите зависят тясно от постъпването в кошера на пресен нектар и прашец. Ако няма паша, пчелите не отделят восък. Наличието на запечатан мед в питите не оказва забележимо влияние върху восъкоотделянето. Колкото по-обилен е притокът на нектар и прашец в кошера, толкова повече восък се отделя от пчелите. Тази своеобразна особеност на пчелите да отделят восък и да строят пити само при паша се е изработила исторически като едно от приспособленията, насочени към икономия на медовите запаси, натрупани в гнездото. Пчелното семейство изразходва много храна за отделяне на восък по време на паша и не допуска такъв разход, когато пашата е преминала и пчелите трябва да се хранят с натрупаните медови запаси. Интензивността на пашата усилва храненето не само на пчелите събирачки, но и на младите пчели, работещи в кошера. При събирачките тази храна се използва за летяща дейност, а при младите се натрупват хранителни вещества, необходими за отделяне на восък и за вътре гнездова работа. Установено е, че през активния сезон в нормално пчелно семейство се отглеждат около 150 000 пчели. Ако всички тези пчели живееха при обилна паша, за сезона семейството би произвело 7,5 kg восък. Това са възможностите на пчелното семейство за восъкоотделяне. Реално се получават по-малки добиви, защото пашата е слаба и непостоянна. Фактическото восъкоотделяне зависи от това, при каква по сила паша живеят тези пчели през първите две седмици от живота си. Восъко отделянето не е отделна, изолирана от другите видове работа в гнездото. То е тясно свързано с отглеждането на пило.

В резултат на това, че работещите в кошера млади нелетящи пчели приемат храна в изобилие, се активизират жлезите им и във восъчните им огледалца се отделя восък. Пчелата преминава на свободно за градеж място, гради определено време, след което се връща към отглеждане на пилото. По време на храненето на ларвите отново се натрупва восък и цикълът се повтаря. При това колкото повече пило се отглежда, толкова повече восък се отделя. Количеството на отделения за единица време восък е пропорционално на количеството млади пчели в семейството. Способностите на пчелите за восъкоотделяне и отглеждане на пило се проявяват най-пълно, когато тези две работи се изпълняват едновременно. Колкото по-силно е семейството, толкова повече восък се получава. Най-добро восъкоотделяне и градеж има, когато майката на семейството не е ограничена в движенията и работата си. При изолирането на майката в клетка восъкоотделянето силно намалява. Ако семейството осиротее, пчелите не отделят восък и не градят пити въпреки наличието на всички благоприятни условия. Опитно е установено, че за да се отдели 1 kg восък при достатъчно нектар и прашец, се изразходва 3,6 kg мед. По време на пашата и отглеждането на пило пчелите отделят восък независимо от това, дали восъкът ще се оползотвори или не. Пчелите не изразходват храна специално за восъкоотделяне, а главно за хранене на пилото и за преработване на нектара в мед. Ето защо по време на пашата восъко отделянето трябва да се използва най-пълно. В противен случай голяма част от восъка се губи (восъчните пластинки падат на дъното на кошера и пчелите ги изхвърлят навън).

Восъкоотделянето се определя от големината и местоположението на свободното пространство в гнездото. Пчелите градят най-силно, когато са лишени от пити. При частично нарушаване на целостта на гнездото пчелите го възстановяват толкова по-бързо, колкото по-близо до пилото е нарушението. Особено активно се изграждат свободните пространства (най-топлата част) на гнездото. Препоръчва се свободните пространства между питите да се създават на няколко места в гнездото в горната част на питите, за да може да се въвлекат в процеса на восъкоотделянето всички пчели, способни да отделят восък. Тези пространства трябва да се създават в зоната на действие на младите пчели. Поставянето на рамки с основи за градеж или на строителни рамки не трябва да нарушава рязко компактността и температурния режим в гнездото. При умело съчетаване на тези условия се получават оптимални резултати. Пчелите се събират по много заедно в празното пространство между питите, залавят се с краката си една за друга и образуват висящи мостчета (гирлянди). Струпването на пчели на едно място повишава температурата, което улеснява восъко- отделянето. Градежът се извършва в отвесно положение (отгоре надолу). Пчелите започват изграждането на питите едновременно на няколко места, като правят отделни малки пити (далачета), които съединяват постепенно. Ново изградените пити са бели, но по-късно от меда, пчелния клей и с отглеждането на поколението те потъмняват и придобиват специфична приятна миризма. С времето питите стават кафяви и най-сетне черни: Стареенето на питите е свързано най-вече с продължителното отглеждане на пило в тях. При стареенето питите променят и масата си. Ново изградената пита е с размери 435 X 300 mm и тежи около 140 g. След отглеждане на 6 поколения масата й се увеличава 2 пъти, а след 17 поколения – 3 пъти.

Едновременно с това се намалява и обемът на килийките, което влошава условията за отглеждане на следващи поколения. Ето защо след отглеждане на 10 – 12 поколения (обикновено след 2 – 4 години) питата трябва да се бракува. Източник на восък като продукт са бракуваните пити (или лошо изградените), восъчните капачета след разпечатването на медовите пити, восъчните надграждания на питите и восъкът, получен при използването на специални строителни рамки. След преработване (претопяване или екстрахиране) полученият восък се използва според нуждите.

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375