Горски
Bulgarian English Russian
Горски медоносни видове
Рейтинг
УжаснаОтлична 

Горите като прародина на медоносната пчела създават най-благоприятна екологична среда за съществуването и развитието на пчелните семейства, тъй като те им осигуряват от ранна пролет до късна есен цветен прашец и нектар. Освен това разнообразният релеф и изложение водят до удължаване периода на цъфтежа на горските strong>медоносни растения. в България, а почвеното и атмосферното овлажняване - до по-интензивно нектароотделяне на цветовете в сравнение с растенията, които се намират на открити места извън горските масиви. Широколистните и смесените гори са по-ценни в медоносно отношение, защото те имат по-голямо видово разнообразие от медоносни дървета и храсти с различни периоди на цъфтеж. Иглолистните гори, ако не отделят мана, нямат значение за пчеларството. По-разнообразни и с по-голямо значение за пчеларството са следните видове горски медоносни растения в България: Леска, лешник (Coryllus avellana) Тя е широко разпространен вид в полупланинските райони почти в цялата страна.

Цъфтежът й започва с първото затопляне на времето през февруари-март. Тя осигурява пчелните семейства с цветен прашец, който има голямо значение за ранното им развитие. Освен големите естествени масиви културните сортове от нея може да се засаждат за отглеждане в градините и близо до пчелините. Елша (Alnus) Различните видове елша цъфтят известно време след леската и имат значение като прашецодайни растения. Елшата вирее най-вече покрай реките и потоците и по-овлажнените склонове на планините. Върби (Salix) Върбите цъфтят през пролетта и поради това че в нашата страна видовото им разнообразие е доста голямо, предлагат продължителна паша от нектар и цветен прашец. Това влияе благоприятно върху интензивното пролетно развитие на пчелните семейства. Когато заемат по-големи площи, от късноцъфтящите видове върби се натрупват известни количества стоков мед, който има много пикантен вкус. Повечето от видовете виреят в поречията и овлажнените и заблатени места. По-ценна в пчеларско отношение е бялата върба (Salix alba). Дърветата развиват големи корони, достигащи понякога над 20 м височина. Спътници на бялата върба са следните видове: тритичинковата върба (Salix triandra), ракитата (Salix purpurea), сивата върба (Salix cinerea) и по-рядко крехката върба (Salix fragilis). Ивата, или планинската върба (Salix caprea), се среща в почти всички планини, гори н храсталаци в нашата страна. Образува много големи съцветия, които цъфтят продължително време след първото трайно затопляне на времето през пролетта. Цветовете отделят големи количества нектар и цветен прашец с висока хранителна и биологична стойност. Дрян (Cornus mas) Този дървесен вид е широко разпространен и предпочита карбонатни почви, където понякога се развива като храст. Дрянът цъфти през март-април и снабдява пчелните семейства с нектар и цветен прашец. Брястове (Ulmus) Брястовете се срещат в предпланинските и по-рядко в планинските райони. В зависимост от надморската височина на района брястовете цъфтят обикновено през март-април. Брястовете са много ценни като раннопролетни медоносни растения, които предлагат на пчелите големи количества нектар и цветен прашец. През последните няколко десетилетия брястовете масово загиват от болест, причинявана от гъбичката Graphium ulmi Schir. Явори и кленове (Acer) Цъфтежът на повечето от разпространените в нашата страна видове съвпада с пролетното развитие на пчелните семейства и в това отношение те имат много голямо значение. От всички видове ясенолистният явор (Acer negundo) започва да цъфти най-рано още при първото трайно затопляне на времето (март-април). Цветовете му отделят изобилно количество висококачествен цветен прашец, който пчелите събират много интензивно. Този вид явор е много подходящ за засаждане около пчелините в райони, бедни на прашецодайни растения рано през пролетта. За задоволяване на нуждата от прашец през този сезон е достатъчно едно средно развито дърво за 5-10 пчелни семейства. Планинският явор ( Acer pseudoplanus) е по-широко разпространен. От едно средно развито дърво може да се получат по 165 г мед и 23 г цветен прашец. По-компактни площи заема мекишът (Acer tataricum), от който в зависимост от възрастта на дърветата може да се получат от 5 до 15 кг мед от декар. Той цъфти по-късно и създава главна паша. Добри медоносни видове са още махалебката (Prunus padus), трънката (Prunus spinosa), ниският бадем (Amigdalus nana) и др. Конски кестен (Aesculus hippocastanum) По-късно през пролетта започва да цъфти конският кестен (Aesculus hippocastanum), който е твърде широко разпространен дървесен вид в нашата страна. От едно дърво на средна възраст може да се получи 72 г мед и 5 г цветен прашец. Този вид има значение като поддържаща паша и участва в подготовката на пчелните семейства за главната паша от бялата акация.

Конският кестен не е много взискателен към почвата. Заслужава да се засажда конски кестен на по-големи площи. Бяла акация (Robinia pseudoacacia) Бялата акация е един от най-ценните медоносни видове, които цъфтят към края на пролетта. В зависимост от надморската височина цъфтежът й протича през май-юни. Бялата акация е разпространена най-вече в равнините, но вирее добре и в полупланинските и планинските райони. По-широко разпространение има в Северна България, където има засадени горски масиви и създава възможности за главна паша. Нерядко от бяла акация се получават по 10-12 кг мед от пчелно семейство. Акациевата паша в Южна България е по-кратка и по-несигурна, поради това че през периода на цъфтежа времето е често неблагоприятно (хладно и дъждовно или много горещо и ветровито). Средната продуктивност от акацията в нашата страна в зависимост от възрастта на насажденията се движи от 3-4 кг при младите насаждения до 20-30 кг при 40-50-годишните от декар. Гледичия (Gleditchia triacanthus) Гледичия е много добро медоносно растение. Започва да цъфти непосредствено след прецъфтяването на бялата акация. Когато има създадени смесени гори от тези два вида, главната паша се удължава с около две седмици. Цветовете на гледичията отделят по-малко нектар от цветовете на бялата акация, но благодарение на много големия им брой на растение нейната медопродуктивност е достатъчно висока. Поради това, че гледичията цъфти най-често при по-добри метеорологични условия, и главната паша от нея е по-постоянна и по-сигурна, отколкото от бялата акация. Липи (Tilia) Разпространените у нас видове липи цъфтят известно време след прецъфтяването на акацията и гледичията, което съвпада с началото на лятото. Най-рано започва да цъфти дребнолистната липа (Tilia parvifolia Ehrh.), а след нея - едролистната (Tilia grandifolia Ehrh.), докато сребролистната (Tilia argentea Dest.), която е най-широко разпространена у нас, цъфти най-късно. Цъфтежът на трите вида липа почти се застъпва, което е твърде благоприятно за удължаване на главната паша в горските масиви, където са застъпени повече видове. Средната нектаропродуктивност на цветовете за едролистната и дребнолистната липа се движи от 1,32 до 1,46 мг при средно захарно съдържание от 24,3 до 27,5%. Освен нектар от цветовете на липата пчелите събират и цветен прашец. При благоприятни условия и добре развити чисти насаждения медопродуктивността на 1 декар може да достигне до 20-30 кг. Липовият мед има високи качества и приятен аромат. Липовият мед има и лечебни свойства и се цени високо.

Липата има ценна дървесина, а цветът се използва за чай. Липите заслужават още по-голямо разпространение в изкуствено създаваните гори. Японска акация (Sophora japonica) Цъфтежът на това южно декоративно дърво протича през юли-август, когато другата цъфтяща медоносна растителност е твърде оскъдна. Цветовете отделят средно за 24 часа 0,5 мг нектар със захарно съдържание 54,2% и 0,44 мг цветен прашец. Японската акация е подходяща за засаждане в близост до постоянните места на пчелините. В нашата страна при тежки зими младите леторасти и пъпките понякога измръзват. Освен дървесните видове в горите виреят и значителен брой храсти, много от които представляват интерес като медоносни растения. Нокът Видовете от род Lonicera, повечето от които цъфтят през пролетта, създават благоприятни условия за развитие на пчелните семейства, тъй като отделят достатъчно количество нектар и цветен прашец. От февруари започва да цъфти миризливият нокът (Lonicera fragrantissima Lindl.), който предлага нектар и цветен прашец на пчелите до април-май. Той е широко разпространен в нашата страна декоративен храст. Средната денонощна нектаропродуктивност на цветовете през отделните години се движи от 0,45 до 1,20 мг. Като ценно раннопролетно медоносно растение заслужава да бъде засаждано в близост до пчелините. Много добри медоносни качества имат и останалите видове: татарски нокът (Lonicera tatarica), влакнест нокът (Lonicera hirsuta Eaton.), източноазиатски нокът (Lonicera maackii Maxim) и др. Обикновено птиче грозде (Ligustrum vulgare) Обикновено птиче грозде е широко разпространен храст из храсталачните места. Цъфти през първата половина на лятото. Средната денонощна нектаропродуктивност на цветовете е 0,21 мг при 33,2% захарно съдържание на нектара. Значително по-голяма нектаропродуктивност имат другите видове - китайско птиче грозде (Ligustrum sinense Laur.), кръгло листно птиче грозде (Ligustrum ovalifolium Hassk.), източноазиатско птиче грозде (Ligustrum ibota Seib.) и др., които у нас са застъпени по-слабо и най-вече като декоративни храсти. Аморфа (Amorpha fruticosa) Този храст е сравнително добре разпространен в България. Изкуствено засаден, понякога заема доста големи площи. В тези случаи той осигурява главна паша за пчелните семейства непосредствено след акацията, почти едновременно с гледичията. Твърде често цъфтежът на този вид продължава и след прецъфтяването на гледичията. Средната денонощна нектаропродуктивност на цветовете е 0,24 мг, а захарното съдържание - 53,2%. Заслужава още по-широко разпространение в горите, при укрепване на пороища, в полезащитни пояси и други подходящи места. Маргарит (Symphoricarpus racemosus Michx.) Цъфти продължително от май до осланяване. Цветовете му са дребни, розови, а плодовете са снежкобели ягоди, които остават на храстите до късно. Независимо от малките си размери цветовете отделят средно от 3,62 до 7,87 мг нектар при захарно съдържание от 28,0 до 49,9%. Маргаритът е най-медоносното растение от познатите в нашата страна храсти. Ценността му се увеличава поради продължаване на цъфтежа през втората половина на лятото. Ето защо заслужава широко разпространение. Витекс (Vitex) Видовете от род Vitex са твърде ценни растения, поради това че цъфтят през лятото и снабдяват пчелите през безберитбените периоди с нектар и цветен прашец. Средната нектаропродуктивност на цветовете на разпространените в нашата страна видове се движи от 0,26 до 0,63 мг за денонощие, а захарната концентрация на нектара - от 39,5 до 55,4%. Кариоптерис (Сагуорteris incana Miq.) Един от най-късноцъфтящите културни храсти, който цъфти от юли до октомври. Средната нектаропродуктивност на цветовете е 0,32 мг при захарно съдържание 51%. Поради късния и продължителен цъфтеж и сравнително голямото количество нектар и големия брой цветове на храст това растение представлява значителен интерес за пчеларството. Ето защо кариоптерис трябва да намери широко приложение в близост до всеки пчелин.

Освен това в горите са широко застъпени някои храсти, които имат голямо значение за пчелите. Горска малина (Rubus idaeus) Горската малина цъфти през май-юни и осигурява паша за пчелните семейства в продължение на около 25 дни. Медът от горската малина е с нежен вкус и аромат. Боровинки (Vaccinium) Боровинки са също много широко разпространени, особено в редките иглолистни гори, което увеличава тяхното значение за пчеларството. Цъфтят през май-юни с дребни цветове, които отделят значително количество нектар и се посещават много добре от пчелите. От боровинките най-широко разпространени са червената (Vaccinium vitis-idaеа), черната (Vaccinium myrtillus) и синята боровинка (Vaccinium uliginosum). Зърнастец (Phamnus frangula) Зърнастецът има голямо значение като медоносно растение, понеже цъфти много продължително време. Цветовете му отделят за 24 часа 2,1 мг нектар със захарно съдържание 31,1%. Зановец (Cytisus) В полупланинските и планинските райони са широко разпространени видовете зановец, които представляват обект за главна паша на пчелните семейства в тези райони. Шипка (Rosa) От прашецодайните растения значение имат видовете от род Шипка, които цъфтят през лятото и отделят големи количества висококачествен цветен прашец, който може да се събира и като стокова продукция. Тревисти медоносни растения Освен дървесните и храстовидните медоносни растения в горите от ранна пролет до късна есен цъфтят и значителен брой тревисти растения, които имат голямо значение за пчеларството. Те виреят най-често в поляните покрай горите, на сечищата, просеките и по-рядко се срещат в плътните горски масиви. Най-рано започват да цъфтят пролетният минзухар (Croccus) и синчецът (Scila bifolia), които осигуряват рано напролет много необходимия тогава за пчелите цветен прашец.

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375