ГМО и пчелите
Bulgarian English Russian
ГМО и пчелите
Рейтинг
УжаснаОтлична 

ГМО и пчелите Случаят с баварският пчелар, който е спечелил дело в съда срещу държавата, предизвика голям интерес и резонанс в икономическата и политическата сфери. От една страна, този епизод ще послужи за пример на политиците популисти и на заинтересованите организации, а така също и на пчеларите, които са се оказали заложници в разгърнатата кампания против някои биотехнологии в селското стопанство. От друга - решението на немския съд продемонстрира пълната неинформираност за трансгенните разновидности на растенията. Класическата селекция до средата на XX век беше основана на случайни грешки при предаването на наследствени качества, така наричаните мутации, които се проявяват в измененията на свойствата. Мутациите се срещат рядко, и затова целенасочената селекция беше „бягане на дълги дистанции”. Изучаването на биологичните фактори на излъчване позволи на селекционерите да съкратят времето на „бягането”. Излъчването (по – рано рентген, а сега главно радиоактивен кобалт – 60) започнаха да образуват в биологичните организми повече мутации. Обаче всички те бяха случайни, и необходимите свойства избирахме от голям ред „неинтересни” свойства. Благодарение на бързото развитие на молекулярната генетика учените откриха, че явлението, благодарение на което гените предават своите свойства на организма, - е общо за всичко живо на земята.

Това е дало възможност да се пренасят отделни изолирани гени (а следователно, и свойства) от един организъм в друг и да управляват дадените свойства, а така също да задават на организма каквито искат свойства, като ги избират в природата. Освен това, за разлика от облъчването изменението на останалите първоначални гени е минимално. Методът позволява не само да се предават определени гени, но и да се поправят собствените. Първите такива растения бяха доматите с „изключена”ензимна пектиназа. При съхраняване плодовете не се размекваха и, главното не изгниваха. Когато определиха, че агробактериите са способни да пренасят гени в растенията, в селскостопанската селекция започна стремително да се развива трансгенният инженеринг. Обаче в Европа в края на 1980 – гг. Възникнаха разговорите за опасностите от плодовете, в създаването на които са използвани генните технологии.

Тях ги наричаха с негативно възпринимаемия термин „генетично модифицирани организми” (ГМО). Това е биологична нелепост, тъй като учениците от началните класове знаят, че което и да е куче - е генетично изменен вълк. Мотивацията беше предизвикана от благи намерения: да се защити европейското селско стопанство от докарването на евтини продукти от американския континент, където широко използват (наравно с дотациите) на генетични разновидности за намаляване на пазарните цени. През последните 5-15 години изследвания по регулирането на генетичното разнообразие в Европа са изразходвани десетки и даже стотици милиони евро. Но е ясно, че никой няма да инвестира милиони, след като знае, че изплашеното население няма да започне да купува тези продукти. Парите на данъкоплатците се изразходват за издържането на твърде разклонени контролиращи организации. Преимуществено се създават трансгенни култури, които носят доходи на агро фирмите: те сами се защитават от насекоми – вредители, които не се нуждаят от обработка с инсектициди, и са напълно устойчиви на хербициди. Това позволява да се пропусне многократната употреба на отровни „коктейли” от хербициди. Такава защита обезпечава простата бактерия Bacillus thuringiensis. Например, основа на препарата «Bathurin» съставлява културата на тази бактерия. Днес с дадения препарат обработват полето даже на био екологическите ферми. B. thuringiensis се грижи за своето потомство. При завършване на жизнения цикъл, клетката образува спора, която може да съхрани жизнензта способност при неблагоприятни условия, и едновременно да синтезира собствен Cry – белтък (мю – ендотоксин). Неговата задача – ефективно да убива определени насекоми, които впоследствие стават източник на храна за потомците на бацилите, произлезли от спорите. Когато насекомите (най – често личинка) изяжда спората с Cry – белтък, в хранопреработвателният тракт на вредителя спората пораства, въздейства на рецепторите на клетките и те загиват. Различните видове В. thuringiensis се специализират на определени видове или групи насекоми. Пренасянето на гените от Cry – белтъка на плодовете дава разнообразието от така наречените Bt-растения. Например в Европа това е Bt – царевица, а в Азия - Bt – памук. Икономистите са пресметнали, че в Германия внедряването на Bt – царевицата е повишило доходите на земевладелците от 36,5 до 88,5 щатски долара от 1 ха. Обаче споровете възникнали в своето си време около Bt – царевицата, практически прекратиха нейното разпространение.

Тъй като царевичния молец, против който и беше създадена Bt – царевицата, принадлежи към пеперудите, то така наречените „зелени” утвърждават, че тя заплашва гъсениците на всички пеперуди, които могат да изядат растенията, опрашени с прашеца на Bt – царевицата (изследванията показаха, че на тази опасност не си струва да се обръща внимание). Но агитаторите забравиха да споменат, че именно алтернативната инсектицидна защита напълно убива каквито и да са гъсеници. Последствията от такива сюрпризи в резултат на неправилна обработка с инсектициди, пчеларите добре ги знаят. За пчелите и техните личинки прашецът на Bt – царевицата не е вреден, тъй като те се отнасят към ципокрилите насекоми. В 2008 г. учените стигнаха до извода, че Bt – протеините, които се съдържат в Bt – царевицата, не нанасят вреда и не заплашват нито медоносните пчели и техните личинки, нито единичните пчели. Освен това опитите потвърдиха, че прашеца на Bt – царевицата унищожава восъчния молец. Обаче наличието на прашец в меда на баварския пчелар предизвика съдебен казус. Аз не съм юрист, но подобна квалификация на хранителните продукти противоречи на здравия смисъл. Съществуват норми, които определят максимално допустимите безопасни концентрации на вредните вещества. Например за оловото този показател съставлява 0,03 – 0,07 мг на 1 кг продукт. Освен това, Cry – белтък за човека е безопасен, а неговата концентрация, както установиха в Биологическия център на Чешката академия на науките, присъства в царевичното зърно, използвано в качеството на хранителен продукт, в границите 0,060 мкг/г, в прашеца на царевицата 0,0183 мкг/г, то ест практически нищожна част. Даже ако в меда съдържанието на прашец и съставлява 1% от масата, то количеството на Cry – протеина в него ще бъде 2х10 (на минус 10 степен) (100 пъти по – малко, отколкото допустимата концентрация на оловото). Приемайки във внимание специфичността на Cry – белтъчините, в царевицата трябва да се създаде още един ген, който да я защитава не само от молци, но и от бръмбар – (най – близък превод „преструващ се”). Отново става дума за специфичен протеин, не взаимодействащ на ципокрилите насекоми. До плантациите с трансгенните култури, на неголеми разстояния засяват традиционни растения, в които могат да се размножават немутиралите вредители.

Благодарение на такава технология те се съешават с резистентни мутанти, и отново се появява потомство, чувствително към Cry – белтък. По този начин се отслабва вероятността от възникване на нечувствителна популация и резистентни вредители. Друга многочислена група – трансгенните растения, не са чувствителни към системните хербициди (НТ-растения). За пчелите те не са опасни. Внесенният в НТ-растенията ген произхожда от почвените бактерии, наличието на които достига няколко милиона броя на 1 г. почва. Милиони такива бактерии и техните гени присъстват и във всеки грам на който и да е хранителен продукт. Освен това за разлика от Cry – белтъчините, тях ги няма в прашеца. За съжаление на широката общественост това е неизвестно. В лабораториите са създадени много други ценни трансгенни растения. Разделяме ги на три групи. В първата въвеждат трансгенните разновидности на ориза, банана, финиковата палма и други култури, създавани основно в развиващите се страни. Втората група образуват разновидности, изгодни и полезни за потребителите: неизгниващи домати, соя с повишено съдържание на масло, фъстък с ограничена алергичност и т.н. Към третата група (нейното значение в днешно време се увеличава) се отнасят култури, които реагират на изменението на климата, то ест те се характеризират със сухо устойчивост, студо устойчивост и даже ледо устойчивост, не реагиращи на засоляване на почвата и т.н. Центровете за изучаване и внедряване на нови трансгенни култури поради безотговорността на популистите се премества от Западна Европа в Азия. Може да се утвърждава, че трансгенните растения не са опасни за пчеларството. Още по – учудващо изглежда европейското законодателство, отричащо науката. Да се подобри подобно положение може като постоянно се информира обществеността по дадения проблем.

Източник: Сп. „Пчеловодство”

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375