Програмата за субсидиране на пчеларството е сред най-популярните за развитие на селските райони
Bulgarian English Russian
Програмата за субсидиране на пчеларството е сред най-популярните за развитие на селските райони
Рейтинг
УжаснаОтлична 

Петя Иванова, председател на Националното сдружение на жените – пчеларки: Програмата за субсидиране на пчеларството е сред най-популярните за развитие на селските райони


4 500 000 лева е бюджетът за 2015 година на програмата за субсидиране на пчеларството в България. Пчеларите тази година очакват добри добиви на мед. Повече по темата в интервю за Радио ''Фокус'' – Велико Търново коментира Петя Иванова, председател на Националното сдружение на жените – пчеларки.

Фокус: Тази година се отпускат повече средства относно националната пчеларска програма. Какви възможности ще предостави тя на пчеларите?

Петя Иванова:Пчеларската програма е с бюджет 4,5 милиона лева и е постоянен за периода 2014-2016 година. Това значи, че всяка година бюджета е по 4,5 милиона лева. По пчеларската програма за субсидиране освен индивидуални пчелари участват и сдружения. Най-важното за тази програма е, че от две години насам всички пчелари имат възможност да участват по нея в период от две седмици, защото по време на предишния тригодишен период само първите успяваха кандидатствали успяваха да вземат субсидия, до изчерпване на бюджета. В последните две години пчеларите имат възможност да си подадат документите в период от две седмици, а след това според критерии се определят тези, които са по-заслужили. Такива са тези, които не са кандидатствали до сега, имат до 150 пчелни семейства или са млади пчелари например. За тази година има подадени над 2000 заявления по пчеларската програма, за които предстоят да се подпишат договори за 1900 от тях. Най-вече се търсят мерките, по които се закупуват пчелни кошери и пчелни майки. Много популярна е и мярката за третиране срещу вароатозата чрез закупуване на препарати. Програмата за субсидиране на пчеларството е сред най-популярните за развитие на селските райони. В предишните периоди тя беше и една от най-усвояваните. Другата мярка, по която пчеларите могат да кандидатстват е тази за млад фермер и програмата за развитие на селските райони, модернизация и полупазарни стопанства. Все още чакаме програмите да стартират. На страницата на фонд „Земеделие” вече са публикувани част от програмите и критериите за кандидатстване по тях. Много е важно желаещите да кандидатстват да са наясно още от сега какво искат да си закупят и да си изготвят бизнес плана. Има и програма за агроекология. Всеки може да се свърже със сертифициращата организация, която да прецени дали в съответния регион може да се премине към биологично земеделие. Европейският съюз отпуска доста средства за този вид земеделие. Това беше и една от темите, които се засегнаха на първата работна среща по пчеларство, на която присъстваха няколко пчелари от България по покана на евродепутата Мария Габриел. Работната среща се проведе на 12 февруари в Страсбург. Тогава именно се засегна темата за субсидиране на пчеларството като отрасъл, защото той е много засегнат от развитието на земеделието. Важно е да се осъществи връзка между фермерите, зърнопроизводителите и пчеларите, защото има огромен проблем с отравянето и изчезването на пчелите.

Фокус: Има ли голямо изчезване на пчелни семейства? Каква е статистиката?

Петя Иванова:До момента най-засегнат е региона на Странджа, както и три области в Бургаско, където са загинали над 70% от пчелните семейства. За сега там пчеларството е най-застрашено от изчезване. В Северна България сега нямаме този проблем, но той се яви преди две години, когато изчезнаха над 50% от пчелните семейства в Северозападна България. Явно това е някакъв вид вълна, която преминава постепенно от Северна към Южна България. Още е рано да се каже окончателната бройка на загиналите семейства, защото първият пролетен преглед се прави в края на месец март. В момента пчелните семейства масово се подхранват, за да могат да преживеят критичния период, който е през март и април до разцъфването на цветята, когато е и първата паша. Най-високата смъртност сега се отбелязва в Странджа планина. Надявам се да се вземат адекватни мерки от страна на министерството и разплащателната агенция, защото има много кандидатствали пчелари, които са кандидатствали по програмата, но не по тяхна вина са загубили голяма част от пчелните си семейства.

Фокус: На какво се дължи тази смъртност? На климатичните промени, на препаратите, с които се пръска или причината е друга?
Петя Иванова:Не може да се изтъкне само една причина. В района на Странджа например не се пръска толкова много с вредни препарати, а смъртността там е най-висока. По-скоро причините са болестите по пчелите, както и самото амортизиране на пчелата като вид, защото вече при най-малкия проблем тя напуска кошера и търси друго място, на което да пребивава. Трябва да се обърне голямо внимание на пчеларството, защото пчеларите в България намаляват драстично. Нямаме млади хора, които да желаят да се занимават с пчеларство. Липсва и обучение по пчеларство в университети ни.

Фокус: Какви добиви на мед очаквате тази година?

Петя Иванова:Добивите зависят от валежите. Ако има нормални валежи и достатъчно растителност се очакват високи добиви. В този сектор всичко до голяма степен зависи от природата и природните явления. Надявам се влажността да се запази и да има достатъчно топлина, защото това са условията за да има отделяне на нектар. Очакваме добри добиви тази година. На всички пчелари пожелавам здрави и силни пчелни семейства и големи добиви на мед.

Източник: Информационна агенция "Фокус" 

 

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375