Управление на работата и смяна на майката
Bulgarian English Russian
Управление на работата и смяна на майката
Рейтинг
УжаснаОтлична 

Животът на майката, предимно в нейния яйценосен аспект, е пряко зависим от силата на семейството в което тя живее и от храната, която е налична и която постъпва в кошера

Управляване на яйценосна дейност:

Върху яйценосна дейност обаче може да се повлияе и чрез направляване величината на площта за снасяне и в частност- с улесняване на търсенето на свободни килийки, с вида на питите, както и разбира се, с продуктивните качества на самата майка.

1. Осигуряване на достъпни площи за снасяне: На практиката е известно вертикалното разширяване на разплодното гнездо (пасивно разширяване) и ротирането на корпусите (активно разширяване). В този случай се използва термотаксиса на майката- тя, както и пчелите, предпочитат да пребивават в горните, по-топли участъци на пчелното гнездо. При Д-Блатовия (и Лангстрот-Рутовия, до запълване на първия корпус), разширението се прави, като отделни пити се поставят в началото до (пасивно разширяване), а по-късно в самото пчелно гнездо (активно разширяване) и то се ограничава в рамките на кошерния обем до изпълването му. След това се разширява чрез надставки във вертикална посока. При лежащия (хоризонтален) тип кошери, също се разширява с отделни пити в хоризонтално направление, а след усвояването на 10-12 бр., тези със запечатано пило се пренасят (една по една) в магазинната част, а в разплодната се поставят празните пити, иззети от нея (метод на Чайкин). При този тип кошер, се наблюдава и едно друго предпочитание на майката- да снася яйцата си близо до входа на кошера. На това се основава цитираният по-горе метод на Чайкин. Тази особеност дава възможност да се реализира разширяването автоматично и без пренасяне на пити, въпреки че не бяха открити данни за такова. Това е отразено в следващите раздели. Оптимизирането на работата по вертикалното разширение на кошерите не е намерило особено приложение- в цял свят кошерите се надграждат, като ръчно се поставят и впоследствие ротират корпусите им. При това, за тази манипулация се изискват двама работника. Патентовани подемни механизми за малки пчелини и единични пчелари има, но те не са особено практични и не са намерили приложение в широката практика. Яйценосността на майката е дълбоко вкоренен инстинкт и тя може да се осъществява дори и при не напълно типични условия. Например известно е, че при условията на безтегловност в Космоса, майката продължава да снася яйца. При наши опити за спасителни и подбудителни подхранвания в края на зимата 2008г., вместо медно-захарни питки поставяхме хоризонтално, над пчелното гнездо, замедени пити. (Впрочем този метод се оказа изключително лесен и евтин). Но имам в пред вид друго- в средата на пролетта, на едни забравени от зимуването семейства се оказа, че на някои от тези хоризонтални пити вече имаше пило- предимно от долната, висящата страна. При по-слабите, даже това бе единственото им пило. Т.е., в случая, неестественото положение на питата не бе попречило на пчелите, а дори напротив- хоризонталната пита е била най-предпочитаното, най-топлото място за отглеждане на потомство. При други наши опити- за определяне на предпочитаната температурна зона от неоплодените майки (Христов, П., 2006) и при изпитване на отопляеми нуклеуси през зимния период (Христов, П., 2005), използвахме Л-Р пити, разположени на 90° спрямо нормалното им положение- т.е., питите биваха изправяни. И при двата опита майките снасяха и пчелите отглеждаха пилото си видимо нормално, въпреки промененият наклон на килийките. Освен това, по наши наблюдения, както впрочем и според Еськов, (2002), при маточници, завъртяни на 180° (т.е., насочени нагоре), когато са на възраст до 1,5-2 дена преди запечатването им, ларвите не доживяват до стадия имаго, т.е. майки не се излюпват. С една дума, ротирането, завъртането на питите, би могло физически да предотвратява роенето, без това да се отразява на темпа на яйцеснасяне и на отглеждането на пилото.

2. Управление на количеството на откритото пило преди и по време на главните паши. Този елемент също е от първостепенна важност. Ако семейството има добра възможност да отглежда много пило- много свободно пространство, подържаща паша и продуктивна майка, в края на сезона, в кошера ще има много пчели и малко мед. Това всъщност е доста често срещана при пчеларстване с голямообемни кошери- многокорпусни и лежаци, в условията на продължителни и слаби паши (в планинските райони). Пасивно-ограничаващ яйценосността елемент в това отношение е вида на използвания кошер. По тази именно причина, при по-бедни на паши райони, (само 1-2, до 3 главни паши), 10-рамковият Дадан-Блатов кошер, дори 8-рамковия или „Кошерът на Гърдев“, дават по-добри резултати от 12- рамковия- обемът на гнездото е по-малък и след запечатването на пилото, пчелите са в готовност ефективно да оползотворяват паша в този момент. При по-късни и повече на брой паши, голямообемния кошер дава по-добри резултати. Активно ограничаващ яйценосността фактор е употребата на ХМР, по известните правила за това. Има и някои особености, и тънкости. Например, за изявена акациева паша, обикновено не се налага ограничаване на майката, защото приноса от нея е обилен и това пчелите правят сами. Ако липсва акация обаче и първата паша е някаква друга, то разширяването с магазинни корпуси е по-добре да се прави не веднага със започване на притока на нектар, а след известно подбелване на питите. Така се постига естествено ограничаване площите за снасяне, чрез запълване на част от свободните килийки в гнездото, (В.Величков).

3. Направляването на продуктивните качество на майките, (когато не става въпрос за отглеждането им), става най-общо с подмяна на старите майки с млади. Установено е, че семейства с тазгодишни майки почти не се рояват и с такива майки отглеждат повече пило, и дават повече мед. Те по-рядко и загиват през зимата. Съвременните препоръки са, (при интензивно, целосезонно натоварване на пчелите с паши), ежегодно да се подменят майките. Работното време, което се отделя при тази манипулация обаче е твърде много. При него трябва да се открива старата майка, да се отнеме, след известен период да се поставя новата, след 5-6 дена да се проверява дали е приета успешно. През различните периоди на годината процентът на приетите майки е различен, но се счита за нормален, ако е в рамките на 80%. Това означава, че в 10-20% от кошерите, освен това и допълнително трябва да се унищожават спасителните маточници, и цялата процедурата да се повтори. Подмяната на стари майки със зрели маточници, поставени в магазинните надставки, без да се отстравнява старата, въобще не може да се прилага у нас - установено е с нарочни опити на Л.Радоев , (1976). Известен е начин на подмяна на майките чрез сливане на отводка към титулярно семейство, при който не се търси старата майка и процесът протича със значително по-малко труд. Това е един все още не много познат, но с огромен потенциал за облекчаване на тази работа, метод. От прегледа, който направихме до тук, на биологичните фактори допринасящи за висока продуктивност е видно, е възможна само чрез няколко типа пчеларски намеси: -непрекъснато и твърдо управление на силата на семействата; -контрол над роевия инстинкт; -управляване на хранителния фактор; -направляване работата на майката и нейната смяна. Във всичките тези кардинални аспекти на пчеларската работа, практиката има създадени някои отделни, понякога много рационални решения, които обаче не се прилагат в цялостна технология и начин на работа. Задача на едни съвременни технология и инвентар за нея е, тези основни пчеларски дейности да могат да се реализират с възможно по-малък разход на труд и на време от страна на пчеларя.

Източник: Фермера.бг, Автор: Доц. д-р Пламен Христов

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375