ЙЕНТЕРОВАТА ПИТА И МАЙКОПРОИЗВОДСТВОТО
Bulgarian English Russian
ЙЕНТЕРОВАТА ПИТА И МАЙКОПРОИЗВОДСТВОТО
Рейтинг
УжаснаОтлична 

ЙЕНТЕРОВАТА ПИТА И МАЙКОПРОИЗВОДСТВОТО вестник “Пчели” През 1987 г. световната организация на пчеларите APIMONDIA присъди златен медал на германеца Карл Йентер за оригинално изработен от него апарат за производство на майки. Същността на изобретението се състои в това, че той предложи подвижно дъно на 90 килийки от пластмаса, заместващо обикновената килийка, където майката снася яйца. От тези снесени яйца на четвъртия ден се излюпват личинки. Те, заедно с млечецето, се пренасят в маточна чашка, така че дъното с личинките и маточната чашка стават едно цяло, от което се образува и доизгражда маточник. Чрез този апарат ние чувствително сме облекчени и освободени от сложния начин за присаждане на личинки, килийки и други. Този апарат дава възможност да произведем сравнително качествени майки. Отзивите на много пчелари от целия свят са положителни. Какви са предимствата:

• ларвите се присаждат в най-ранния си стадий,

• ларвите не се докосват и не се повреждат,

• ларвите са изведени от по-едри яйца, снесени от майката,

• майките се излюпват в един ден, защото яйцата са снесени за часове и няма голяма разлика в старостта им,

• присаждането на зрелите маточници е много облекчено,

• този апарат-пита може да се използува много години,

• апаратът е изработен прецизно и не се поврежда, ако се спазват правилата. Апаратът-пита е квадратен, с размери 12х12 см и дебелина 3 см. Предната част на питата наподобява истинската пита с килийки, в които майката яйцеснася. Питата се състои от 370 работнически килийки. От тях 90 са с подвижни дъна, които по същество представляват отделни чепове (тапи), специално оформени като килийки. Тези чепове са оформени така, че позволяват лесно изваждане (отнемане). Те се изваждат от задната страна. Отзад питата се затваря с капак, за да нямат пчелите достъп до нея. Предната стена има също така капак, който представлява Ханеманова решетка с кръгъл отвор в средата. Този отвор се затваря с кръгла тапа (чеп) с диаметър 3 cm. Апаратът има и 40 носачи (жълти на цвят), на които се закрепват маточниците преди присаждане в нуклеусите. За фиксиране на основите на маточниците са необходими две хоризонтални летви, монтирани в обикновена рамка с дебелина от 1 см. Летвите имат отвори по 9 mm и са общо 40 (2 х 20). На третата глуха летвичка се залепва восъчна основа или изградена пита. Желателно е питата на Йентер да е в ръцете Ви, когато четете този текст, за да разберете по-добре нейното устройство и начина на употребата й. Последователно ще изложим какви действия предприемаме по дни. 1. Определяме стартера (пчелното семейство) – най-доброто от най-добрите семейства, от които ще вземем яйца за нашите маточници т.е. коя майка ще засеменява в Йентеровата пита. В средата на плодника–стартер разместваме рамките така, че да се образува кладенец (празно пространство), в който свободно може да влезе една маточна рамка, на която е монтиран Йентеровият апарат, но без предния капак. Целта е пчелите да лакират (подготвят) килийките за яйцеснасяне в апарата (до изграждане основите на килийките). След 24 часа рамката е приготвена от пчелите и следващият ден е ден на “арестуване” на майката – затваряне на майката в питата на Йентер. Последователно се извършват следните действия: Намираме внимателно майката, хващаме я и я пускаме чрез кръглия отвор на решетката (капака) в кутията – и заключваме посредством капачката.

Връщаме рамката и апаратът с майката в кладенеца. След около 1 час майката се адаптира и започва да яйцеснася. Пчелите свободно влизат и излизат в апарата и кърмят майката. Тя вече е заключена. Обикновено заключваме майката в 18 часа и до сутринта на другия ден тя е засеменила тази малка Йентерова пита. Календарно, нашите действия можем да представим така: Ден 0 - в 18 ч. – затваряме (арестуваме) майката в апарата. След това връщаме Йентеровата рамка в кладенеца. Трябва да има разстояние между рамките в размер на 12 mm, за да могат пчелите спокойно да се движат, да влизат и да излизат в апарата. Ден 1 - в 07 ч. – вадим рамката и чрез предния капак правим контрол на степента на засеменяване в апарата. Когато се потвърди засеменяването в 07 h, майката може да се освободи. Когато се уверим, че всичко е добре засеменено, връщаме рамката с апарата в стартера. Майката можем да задържим няколко часа (не я освобождаваме), защото пчелите могат да започнат изхвърляне и унищожаване на някои яйца и да започнат да запълват килийките с мед. Задържането на майката предпазва това да не се случи. За да заобичат пчелите яйцата в апарата, ние задържаме майката още няколко часа. Това задържане на майката се прави особено в много силни паши. При слаба паша можем още сутринта (в 07 ч.) да освободим майката. Така или иначе, най-късно в 12 ч. освобождаваме майката от апарата (вадим рамката от апарата и махаме предния капак – “Ханемановата решетка”). Връщаме рамката в кладенеца. Майката е свободна и преминава на другите рамки и свободно засеменява. Ден 3-ти - в 17 ч. – формиране (подготвяне) на семейства-отглеждачи (финишери). Избираме две семейства за доотглеждане на маточниците, спазвайки изискването да са сред най-добрите. От тях се отнемат майките (правят се отводки с 1-2 рамки). От отглеждачите се отнемат и рамките с открито пило без пчелите, с цел да не отглеждат (изграждат) свещеви маточници и да не изразходват пчелно млечице. На взетите рамки с открито пило поставяме рамки със зряло запечатано пило от помощни семейства. Сега оформяме и кладенеца – празното пространство, където ще се постави маточната рамка. Може да изтърсим млади пчели от пет рамки, взети от някои помощни семейства. Така се оформя мощно семейство, което ще отглежда маточниците. Пчелите са гъсто населени. Може да се даде и питка (пудра захар, мед и прашец). В хранилката сипваме и сироп. По този начин маточниците ще се отглеждат в изобилие от храна. Ден 4-ти - в 07 ч. - присаждане на ларвите. Присаждането на ларвите започваме от сутринта в стая с температура 340 и с отговаряща влажност. След като сме приготвили стаята, от стартера изваждаме апарата на Йентер, като изтръскваме пчелите с четка. В стаята сваляме задния капак на апарата и почваме да изваждаме подвижните дъна на килийката, на чиито връх се намира вече ларвата с мляко. Върхът на чепа вмъкваме в отвора на основата на пластмасовия маточник.

Така сглобен го поставяме на рамката, т.е в един от 20-те отвора. По този начин ние де факто сме преместили дъното на работническата килийка и сме го вградили в дъното на маточника. Комплексно сме пренесли съдържанието на дъното на работническата килийка (съдържащо ларва със мляко), без да сме го докоснали. Така тези изкуствени маточници висят на летвата вертикално. Всъщност, това е изобретението на Йентер и в това се състои неговата превъзходност. След зареждане на рамката тя се внася в отглеждача (финишера) в кладенеца, който сме подготвили предварително и съдържа 20 – 25 маточника на разстояние един от друг 2-3 см. Ден 8-ми -18 ч. – контрол на броя на изградените маточници. Правим ревизия на всички запечатани маточници. Стремим се да няма изградени свищеви маточници, от които може да се излюпят свищеви майки по-рано и да разрушат цялата поредица от нашите изкуствени маточници. Някои махат всичкото запечатано пило и оставят само пчелите – де факто, правят рояк без майка. Така 100% се избягва изграждането на свищеви маточник. Ден 13-ти. За всеки маточник правим (формираме) нуклус, след което присаждаме маточника. Къде и какъв ще бъде нуклеусът, зависи от нашата цел и от нашите условия, т.е. маточникът се присажда по предназначение.

Жълтият пръстен на маточника дава възможност да се фиксира лесно между рамката. Внимаваме да не се притисне и смачка истинският маточник. Маточникът се фиксира леко между две рамки в нуклеуса. Ден 17-ти. След обяд проверяваме дали майката е излязла от маточника и прибираме основите на маточника за следваща употреба. Температурният режим и влажността на въздуха при ембрионалното развитие трябва да се спазват стриктно. Това обикновено не се знае от майкопроизводителите. При промяна на температурата в гнездото ембрионалното развитие (онтогенезата) се променя. Променя се темпът на развитие и той може да се ускори или забави от 1,6 до 1,7 пъти. Температурата може да варира от 30 до 38 0 С. При температура 300 за ембрионалното развитие са необходими 116 часа, а при температура 380 – 70 часа. За оптимална се счита температурата 32-350. При нея загиват само 3-4% от ембрионите. При 300 загиват 15% от ембрионите. При 290 загиват 95% от ембрионите. При високите температури в размер на 380 загиват 48%. Охлажданията и прегряванията водят до уродства (гинандроморфизъм). За 5 часа охлаждане на яйцата до 100 загиват 10% от ембрионите. Поради неспазване и непознаване на онтогенезата майките често са с най-различни инсуфициенции. От мининуклеуси се оформят недоразвити лошокачествени майки. Действията на пчеларя, работещ с Йентерова пита, могат календарно и опростено да се представят и по следния начин: 1-ви ден - арестуване и затваряне на майката в апарата. 2-ри ден – освобождаване на майката от ареста, след престояване 12-14 часа. 4-ти ден - пренасяне на ларвите в изкуствения пластмасов маточник (зареждане на маточните рамки с 20-25 маточника). 13-ти ден – присаждане на маточници в нуклеуси или отводки (по предназначение). Най-качествени майки се създават, когато ларвеният пет-дневен период и кърменето на маточниците става в присъствие на майка и при наличие на открито пило. Майката със своите феромони, както и откритото пило, създават майки, идентични с майките при тиха смяна. Раждат се майки с изключително добри качества.

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375