Биологичен календар (Главните паши и подготовката за тях)
Bulgarian English Russian
Биологичен календар (Главните паши и подготовката за тях)
Рейтинг
УжаснаОтлична 

вестник ПЧЕЛИ • БРОЙ 1 • 2004 г. • Зимният живот е най-труден за пчелните семейства. Те не са постигнали съвършенство и зимната смъртност е голяма, но различна. Има природна и неприродна смъртност. Често неприродната смъртност е голяма, умират по-младите пчели, а старите са живи. Причините са много. Телата на умрелите пчели се намират в жилището в непосредствена близост до кълбото. Пчелите чувстват телата на умрелите си сестри. Загиналият организъм на пчелата отделя неприятни миризми и феромоноподобни вещества – “феромони на мъртвеца”, които силно дразнят пчелите. Те не винаги успяват да изхвърлят телата, които остават за дълго време в жилището им. Трудно се работи, когато в семейството присъстват мъртви пчели! Поради сравнително голямата смъртност (природна и неприродна), в семейството се задейства инстинктът за самосъхранение и пчелите започват своето размножение при много трудни условия. Зимното размножаване е като правило много трудно. То е повлияно от отрицателни температури, липсва летежът на пчелите, липсва пресният прашец, нектарът, водата и др. Но макар и трудно, почти всички семейства започват такова размножаване. Човекът, който подробно е изучил това зимно размножаване, е К. Л. Фарар. Неговото заключение е, че силното семейство може да започне своето размножаване и при минусови температури.

Пчелите могат и да нямат летателна дейност, но те имат възможност да се размножават. Ранното започване на размножаването не е беда, казва Фарар. Но затова трябва да са налице две условия. Първото е да има много храна в очертанията на кълбото и второто – семейството да е силно (с 30-40 хиляди пчели). Такива семейства изразходват много храна, но новоизлюпените пчели са с много добри качества и се отплащат щедро на пчеларя. Всяко семейство, след като е започнало своето развитие, има свой собствен ход – свой път на развитие, който ние наричаме биологична крива. Биологичната крива за различните семейства е различна. Нейният ход зависи от загиването на старите пчели и ежедневното раждане на новите. Движението на биологичната крива (или на численият състав на семейството) е такова, че кривата спада чак до 10-ти март. Това все пак е природно отслабване при пчелите, защото броят на загиналите стари пчели е по-голям в сравнение с този на новородените. Животът на старите пчели приключва. Този период е най-критичният за семейството – често старите пчели са загубили кърмаческите си възможности, а новородените са малко. През такъв критичен период преминават всички семейства, но силните бързо го преодоляват, а много от слабите загиват. Към края на м. март се раждат много млади пчели, които имат голям кърмачески капацитет – една пчела може да откърми 4-5 личинки. Силните бързо се развиват и нарастват три пъти повече. Броят на слабите нараства бавно. Биологичната пътека се доближава към своя връх и пчелите достигат до 45000. За нашата раса това се постига към 10-ти юни. Макар и труден, биологичният път се изминава от по-силните по-лесно, докато слабите закъсняват и може въобще да не го достигнат или да достигнат биологичния си връх по-късно, когато пашите вече са преминали. Средно силните семейства през април имат необичайно бърз растеж. Колкото и да е бърз растежът, всички пчелни семейства няма да бъдат готови за Първата главна паша от овощните дървета. При добро време тя отделя изключително високи количества нектар и се явява главна прашецова паша.

Поради недостатъчната сила на семействата ние не оползотворяваме тази паша. А тя може да даде много прашец и нектар. Непосредствено след пашата от овощните дръвчета следва акациевата паша. Тя фактически е най-мощната паша, но нашите семейства в голямата си част пак са неподготвени и за нея. Тя се появява в началото на м. май, а на нашите семейства им е необходим още един месец, за да достигнат биологичният си връх от 45 000 пчели. Но пчеларската наука и практика твърди, че са оптимални такива семейства, които съдържат от 60 – 65 хиляди пчели. При тях инстинктът за събиране на нектар е най-голям. Всъщност ние имаме един дефицит от 30 хиляди пчели, а това е голям дефицит. Подобен дефицит се появява и за късните паши (слънчогледовата), защото още през юни размножаването намалява и слънчогледовата паша се посреща пак с по-малко пчели. Освен това всяка главна паша изтощава малко или много силното семейство. Често главните паши следват една след друга (след 15 – 20 дни) и втората паша не може да се използва, защото първата е предизвикала в някаква степен отслабване на семейството и отново се появява проблемът малко пчели. Често след 15-20 март настъпват застудявания, времето е дъждовно и майката засеменява оскъдно по време на такива студени периоди. Така се намалява и темпът на развитие на семейството. Но е известно, че именно в това време снесените яйца ще гарантират нектаросъбирачки през май. Ако те са малко, пчелното семейство по време на главната паша ще съдържа най-много 30 хиляди пчели, чийто възрастов състав няма да бъде идеален. Такова семейство може да събере най-много 8 – 10 килограма мед. Ако вземем две семейства, численият състав на всяко от които е 30 хиляди пчели и ги съединим, като от едното отнемем майката с 2 – 3 рамки пило и го приведем в статут на нуклеус-отводка с 5 000 пчели, то обединеното семейство ще има 55 хиляди пчели. Това вече е силно семейство и ще събере над 40 кг мед. Другото семейство (“отводката”) няма да събере нищо, то дори ще се нуждае от подхранване. Но ако наблюдавате тези две различни семейства (силното и слабото) то ще установим, че в тях се появяват два коренно различни инстинкта. Силното е обхванато от инстинкта за максимално събиране на нектар. То донася много нектар, който блокира майката. Тя се намира в първия корпус (под Ханемановата решетка) . Другото семейство (слабото), с три рамки пило, които се извеждат, чувства своята слабост и бива обхванато от инстинкта за размножение. Макар че то внася малко нектар, силната паша го подбужда. То започва да набира скорост. Ако му прехвърлим храна (мед и прашец) от силното семейство, то слабото семейство ще се чувства стабилно. Поставя се обаче въпросът, колко трябва да бъде силно това семейство. Теорията и практиката са установили, че една майка, колкото и да е добра, може да обслужва със своето яйцеснасяне от 1 800 до 25 000 пчели. Когато пчелите станат над 25 000, майката вече не може да им създаде работа и те се чувстват като безработни. Всъщност излишните пчели над 25 000 могат да се отнемат и да се присъединят към основните семейства непосредствено пред всяка главна паша. От гореизложените данни се появява и философията на двумайчините семейства и двусемейните кошери. Там, където засеменят две майки, яйцеснасянето е двойно и кърмаческите възможности се използват най-рационално. Двете семейства набират скорост и преди главната паша едното семейство го правим мощно, а другото е по-слабо. Тези две семейства вече имат съвсем различни доминиращи инстинкти – едното събира мед, докато другото (по-слабото) се занимава с размножаване. То е заето предимно с кърмаческа дейност. По-слабото семейство ще има над 20 хиляди пчели. Ежедневно при него се извеждат пчели и ние можем на всеки 7 дни да му отнемаме част от пчелите. То винаги ще разполага с над 20 хиляди пчели и успешно ще се размножава. От това малко семейство, с отнемането на пчели ние правим отводки, пакети и др. Такова “малко” семейство създава общо много пчели през сезона при едно единствено условие – да разполага с достатъчно храна. Често се случва главните паши (например акациевата) да се провалят от лошо време – студ, дъждове, градушки и др. Основните семейства са силни. Често се появяват елементи на роево настроение. Общо пашата в този период е вече слаба и голямо количество от пчелите не работят. Много пчели са безработни и правят празни курсове. Животът на летните пчели е кратък и може да протече в бездействие. Създали сме пчели, които за последните 15-20 дни от живота си нищо не са създали в полза на семейството и пчеларя. Производството на пчели е скъпо и те трябва да се използват със свойствена и несвойствена дейност. Те винаги трябва да създават нещо през краткия си живот.

Така и тук въвеждаме втора майка, семейството става двумайчино. Ако не въведем втората майка, ще загубим много. Семейството започва да изостава, пчелите намаляват и за следващата главна паша то отново е неподготвено (не разполага с нужните 60 хиляди пчели). Решението на този проблем на това относително силно семейство е използването на Пелетовата система, която всъщност значи въвеждане на още една майка в това семейство веднага след главната акациева паша. Двете майки със своето яйцеснасяне създават рационална кърмаческа дейност, обхваща ги инстинкта за бързо размножение и така за слънчогледовата паша имаме много пчели и много запечатано пило. Пчелите вече са 65 хиляди, има и към 20 хиляди килийки запечатано пило. Ако не бяхме приложили Пелетовата система, същото семейство с една майка щеше да има към 8 хиляди килийки запечатано пило и най-много 45-50 хиляди пчели. Разликата е огромна. Пелетовата система не допуска появяването на роево настроение и безработица сред пчелите. Ефектът на тази система е достоен за възхищение, защото без да сме отнели нито една пчела или рамка, ние сме получили ново семейство с млада майка, 15 хиляди пчели в повече и 20 хиляди килийки запечатано пило. Получили сме и един нуклеус, който до есента ще се развива и ще ни даде пчели и пило. По време на слънчогледовата паша можем да обединим пчелите на двете майки, като старата майка приведем в статут на нуклеус, а младата майка с над 65-те хиляди пчели образува едно мощно семейство, което дава необичайно много мед. Безспорно за тази система са ни нужни ранни оплодени майки и ранни априлски търтеи. Производството им е облекчено – изискват се само знания. Описаното развитие решава проблема (целогодишно) с малкото пчели. Философията на двумайчините семейства е да умееш да предизвикваш два различни инстинкта – едното постоянно произвежда пчели, които в даден момент се присъединяват към другото, в което доминира инстинктът за събиране на необичайно много нектар.

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375