ЗИМЕН ЖИВОТ ПРИ ПЧЕЛИТЕ
Bulgarian English Russian
ЗИМЕН ЖИВОТ ПРИ ПЧЕЛИТЕ
Рейтинг
УжаснаОтлична 

ЗИМЕН ЖИВОТ ПРИ ПЧЕЛИТЕ вестник “Пчели” Пчелното семейство претърпява редица качествени промени, които се обуславят от годишното време и флоропокривката около пчелина (в радиус от два километра). През зимния период растителната даденост се намира в покой, който се следва и от пчелните семейства. Жизнените функции (обмяната на веществата в пчелното семейство) са сведени до минимум с една-единствена цел - колкото може по-малко пчелите да губят енергия и да не се амортизирват. Ето защо, за да оцелеят през този зимен период, най-труден за тях, те се събират в едно компактно кълбо с много интересна конфигурация и микроклимат, като по този начин оцеляват и при много ниски температури. Към края на зимния период в пчелното семейство се събужда рефлексът за размножаване, т. е. майката снася първите яйца и с това настъпва рязка промяна в жизнените процеси. За да се развиват яйцата по своя биологичен път се изисква специален температурен и хранителен режим.

Генератор на този режим е самото пчелно семейство, използвайки главно пчелния мед като горивен елемент, т. е. като храна. C появата на пилото (яйцата) консумацията на пчелния мед логично рязко се увеличава. Известно е, че освен мед като въглехидтратен компонент, е нужна и белтъчна храна - пчелен прашец, които, заедно с редица други обстоятелства, довеждат до произвеждане на пчелно млечице от страна на пчелите, т. е. осъществява се кърмаческата им дейност. Ha този етап пчелите преминават от пълен покой към нов активен период - много по-тежък, с много по-голям обем на работа. Много често яйцеснасянето на майката започва рано и преждевременно. To е нежелателно и често завършва със загиване на пчелното семейство. Това обикновено не е пробуждане на инстинкта за размножване, а се дължи на неблагоприятните условия за живот. Te обикновено са следните: слабото семейство е принудено да консумира много мед, за да поддържа оптимални температури. Това довежда до ранно свръх-напълване на дебелото черво при всички пчели. Стига се до там, че се нарушава компактността на пчелното кълбо. Когато пчелата е със свръх-препълнено черво, тя не може да произвежда топлина, защото не може да поема и разгражда храната. Най-често такива пчели напускат кълбото, но с този акт намират и смъртта си.

Te фактически изминават няколко сантиметра, падат и умират. Обикновено това става бавно, за няколко дни. Пчелите много бързо се амортизират. Това може да се случи и със силно семейство, което е било принудено много рано да отглежда пило. По-големите площи на пилото изискват по-голяма консумация на енергийни компоненти. To по същия механизъм частично или напълно загива. Ако силното семейство е имало много пило до късна есен (ноември - декември), неговата амортизация е напреднала. Силните ветрове се отразяват много неблагоприятно през зимния сезон. Удряйки по външните стени, те успяват да предизвикат високомащабно раздвижване на въздушните слоеве в затворения кошер. Това движение на въздушните маси вътре дразни много пчелите. Te консумират все повече и повече храна, което довежда до тяхната преждевременна амортизация и препълване на дебелото черво. Ветровете са истинско бедствие за пчелина, но на този факт все още не се обръща внимание от пчеларите. Един открит отгоре кошер, без покривна кутия (покрит само с телена мрежа), напълно защитен от външните течения на вятъра, ще презимува много по-добре, пчелите ще бъдат слабо амортизирани, за разлика от друг - нормално зазимен, но попадащ под ударите на дълготрайните ветрове. Подобни дразнители са и най-различни гризачи, които често довеждат пчелното семейство до критична ситуация и фактически изострят инстинкта за размножаване, който в случая е вреден. Качественото състояние на различните семейства в един пчелин е различно. Едни са силно амортизирани, с препълнено дебело черво от остатъчни несмлени вещества (изпражнения). B същия пчелин може и винаги има семейства, които са в критично състояние. Te доживяват топлите дни, излизат от семейството на така нареченото очистително облитане. При това облитане те изхвърлят обикновено 60 - 70% от фекалното съдържание, което вече ги поставя в свръх-облекчен режим. Te се успокояват и са в състояние да поддържат съответния топлинен режим, развиват своята кърмаческа дейност. В някои случаи може да се предотврати този ранен и вреден размножителен процес, т.е. да се угаси инстинктът за размножаване.

Става дума за ненормални, нефизиологични дразнители и състояния. Често се долавя чрез подслушване синхронен плачещ рев от пчелното семейство, което значи, че има някаква нередност. Пчелите понякога се опитват да излизат, веднага се обръщат, движат крилата, имитиращи вентилация. Ако има някакво покривно платно отгоре, то е необичайно затоплено. Такова семейство се нуждае от проветряване и кислород. Отваряйки го отгоре, дори и за кратко време, задухът и кислородната нужда се преодоляват много бързо. Често пъти пчелите имат нужда от вода, особено ако вече е започнал размножителният процес, т.е. ако имат пило. Нуждата от вода става още по-голяма, ако на този етап пчелите се хранят с манов мед. Освен, че съдържа много минерални соли, той не е хигроскопичен, сух е, без вода. Той не е храна за пчели. Водната недостатъчност лесно се преодолява. Най-ефективно вода се дава с хигроскопични материали. Никога не се дава чешмяна или изворна вода, защото тя съдържа много минерални соли, които допълнително претоварват и без това натоварения организъм. Дава се само дъждовна или вода от стопен сняг. По отношение на храната: отнема се мановият мед и се дава мед с нормален произход. Гореизброените неблагополучия довеждат до прекомерно напълване на дебелото черво с много фекални маси. B крайна сметка това довежда до тежки, драстични явления: пчелите загубват способността си да задържат екскрементите, напускат кълбото и разрушават неговата цялост. При така създалата се обстановка често се развива болестта нозематоза, предизвикана от микроскопични паразити (червеи). Пчелите могат да направят първото очистително облитане дори и при минусови температури, стига да е тихо времето и входовете да са обърнати на юг.

Осигуряването на пчелните семейства с доброкачествена (медна) храна, както и с млади, неизтощени пчели е най-сигурна застраховка от неприятен, фатален край. Много по-лесно се създава силно семейство, отколкото да спасяваш семейство, стигнало (преживяло) до пролетта, но с редица неблагополучия и с напълно износени пчели. Най-неприятно се изживява смъртта на едно семейство, умряло от глад. Особено, когато то е било силно и е харчело много. При такива семейства размножителният период започва рано – в началото на януари. Провокира се обикновено от един-два топли дни, които отприщват яйцеснасянето на майката. Семейството харчи много, но храната свършва. Гладната смърт е категорична. Има и други видове гладна смърт - при наличие на качествена храна. Например, в някои семейства със стари майки. Старата майка е слабо подвижна , объркана, често пъти не следва движението на зимното кълбо. Най-парадоксално тя тръгва в "обратна посока"., напуска кълбото и не се завръща. Пчелите трудно напускат майката, каквато и да е тя. Старата майка често е причина пчелното кълбо да се разцепи на два дяла и да тръгне в две различни посоки. Старата майка проявява елементи на тежка деградация с несинхронни инстинкти, които в крайна сметка довеждат семейството до фатален край. Критериите за стара и негодна майка се промениха през последните години. Има научни потвърждения, че едногодишната майка може да бъде биологично остаряла – увредена, ако нейното раждане е настъпило по време на летните горещини. Горещините изключително много увреждат както пчелите (пилото), така и майките. He случайно роевите маточници се изграждат по краищата на най-хладните участъци. Ето защо ни съветват да организираме майкопроизводството към края на последната главна паша, т.е. говори се за късно изваждане на майки. Има още причини, които довеждат до тежки разтройства през зимно-пролетния сезон. Непосредствено преди влизане на пчелните семейства в зимния период или по време на самия зимен период, та дори през зимно-пролетния период, се появяват тихи и бурни кражби между пчелните семейства, в резултат на което част от медовите запаси изчезват (частично или напълно).

Така възникналите кражби са тежко бедствие, което може да доведе до унищожение дори на целия пчелин. Особено опасни са така наречените "тихи кражби", които обикновено са незабелязани. Както е известно, кражбите предизвикват бурен летателен процес със свръх-напрежение в пчелина, те имитират силна паша. B някои пчелни семейства постъпва неочаквано много течен мед, който заема килийките в т.нар. “ложа”. Пчелите зимуват като в ледени пити. Този откраднат мед, извънредно постъпил в пчелното семейство, може да възбуди пчелите и майката и тя да започне ненормално, ранно яйцеснасяне. Често топлите дни, през които се осъществяват кражбите, се сменят с изключително студени зимни дни с много ниски температури, през които откраднатият мед, незапечатан и извън пчелното кълбо, бързо кристализира и става негоден за консумация. През това време ограбените семейства са заплашени от гладна смърт. През последните години пчелният грабеж стана още по-голямо бедствие, защото пчелните семейства, т.е. пчелините, са на гъсто събрани в населените места. Съществува една пренаселеност с всичките й отрицателни явления, проявяващи се между пчелините, т.е. между пчелните семейства. През последните години загинаха много пчелни семейства от вароатоза. Не съществнуват достатъчно сигурни средства, които да я ограничават в такава степен, че тя да не носи съществени загуби.Тя довежда до голяма инвалидност и тежки последствия. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Защо умират пчелните семейства през зимно-пролетния период? Отговорът е: предимно от глад и недоимъчно хранене с лоша храна. 1. B пчеларството няма готови рецепти, но има биологични инстинкти, които трябва добре да се познават. За да говорим, например, за зимно-пролетно благополучие на едно семейство, то трябва да има най-малко 30 000 - 42 000 млади пчели, изведени през август - септември и невзели никакво участие в изтощителен труд (не са били кърмачки и нектаросъбирачки). Едно пчелно семейство през септември може да съдържа и 30000 пчели, но ако те са взели участие в нектаросъбирането и са били кърмачки, означава, че те са амортизирани. Те бавно и сигурно ще умрат. Te не могат да бъдат отново кърмачки, дори да доживеят до пролетта. Te само заблуждават пчеларя и имитират силно семейство.

Потенциална (запазена) енергия имат само пчелите, излюпените или заченати през август, септември. Най-кратко казано: за силен кошер страшна зима няма, но да е с млади пчели. 2. За да премине едно семейство през тежкия зимно-пролетен период, то трябва винаги да има и да е в контакт с качествен мед и прашец. Освен, че той трябва да е лесно усвоим и при неговото изгаряне в организма на пчелата да остава малко "пепел", той не трябва да е кристализирал, циментирал. Нормално пчелно кълбо се оформя на 75% празни килийки и 25% запечатан мед. Килийките, в които той се намира, трябва да са "стари", т. е. да са извеждали поколения най-малко 2-3 пъти. Известно е, че при всяко излюпване пчелите оставят ризичка в килийката си, която в конкретния случай служи като топлоизилатор и забавя кристализацията. Известно е и понятието "зимуване на лед" , което се получава, когато всичките пити, на които е разположено пчелното кълбо, са новоизградени и в тях няма ризички, т. е. в тях не са се излюпвали пчели. Това е най-лошото съчетание. Освен качеството на медовите запаси, не по-малко важно е и тяхното количество. Изразено в килограми, то е около 30 кг. Известно е и понятието хронично гладуване, предизвикващо недоимъчно хранене, което в крайна сметка довежда до бързо износване и съкращава продължителността на живота - бавна смърт. Пчелното семейство е загубило виталността си – живяло е при Vita minimа. Последните години се заговори и въведе в пчеларската практика т. нар. хранителен корпус - медовик. Той е корпус, запълнен с доброкачествен мед и прашец (16-20 кг.). Намира се над корпуса, където е оформено пчелното кълбо. Формира се през есента или рано напролет, а се подготвя през главната паша и е с най-качествен мед. Той осигурява всички потребности - количество и качество на мед и прашец, както и лесен достъп до хранителните запаси. Хранителният корпус е най-голямото достижение на пчеларската наука от последните години. Той е елеватор, осигуряващ бърз възход в пчелното семейство, изключващ всякакви помощи от пчеларя. Без него следващата година е трудна. При наличието на такъв захранващ корпус, гладната смърт и недояждането са изключени.

Дори и ако метеорологичните условия са лоши, пчелното семейство набира темп и получава от този корпус всичко (Vita maximа, което му е необходимо за бързото му развитие. 3. Силното пчелно семейство не се нуждае от някакво специално зазимяване (затопляне) или стеснение, особено ако е в многокорпусен кошер. Колкото е по-слабо едно семейство, толкова по-дълга и изтощителна е зимата за него. То е принудено да консумира повече храна, задното му черво се препълва бързо, което довежда до превъзбуда, температурата се покачва, стига се до ранно яйцеснасяне на майката, което още повече комплицира положението и води до разруха и смърт. Температурният режим в пчелното семейство през летния и зимния период е много различен. През зимния период пчелите са обединени в кълбо (инкубатор), което има свой ритъм на живот. Слабите семейства образуват кълбо през есента, когато температурата спадне под 130С. Средните и силните семейства образуват кълбо при 80С. Кълбото има температурен център с 320 и кора с дебелина 2-7 cm. Температурен център има целогодишно и от него към периферията температурата постепенно спада и ежедневно се променя. Тя е най-постоянна в центъра. Периферната температура влияе на големината и плътността на пчелното кърбо. Кълбото ту се свива, ту се разпуска – пулсира. За практиката е интересно, че минималното безпокойство не променя температурата в центъра, но я променя в периферията за два-три часа. При силно дразнение – отваряне на кошера с цел ревизия на хранителните резерви, температурните промени са различни. В този случай в центъра на кълбото температурата се повишава незначително, но заедно с това в продължение на 1-2 минути кълбото се разширява. Температурата около кората на кълбото се повишава рязко. От 100С тя достига 250С. Целостта на кората се нарушава, изпуска се много топлина. В продължение на 1,5-3,0 часа кълбото е във възбудено състояние. Свиването и възстановяването на кълбото се осъществява бавно, в продължение на 4-6 часа. Пълно възстановяване настъпва след 12 часа, като новоформираното кълбо е често променено.

Ако дразнението не спре, опасността от смърт се приближава. Всеки пчелар трябва да запомни, че всяко отваряне на кошерите е вредно, особено при ниски температури. Самата светлина е силен дразнител, защото пчелното семейство извършва всичките си работи в кошера в пълен мрак. С настъпването на пролетта и с появата на яйцата в центъра температурата всъщност се запазва. При ниските нощни температури, през споменатия период, пчелното кълбо ту се възстановява, ту се разрушава. Всъщност, чрез него се поддържа нужната оптимална температура. Образуваната топлина в пчелното кълбо се изразходва много икономично. Разпадането на кората на пчелното кълбо, разширяването на кълбото и появата на пило довеждат до много голямо изразходване на топлина, т.е. до изразходване на мед. Само за образуване на оптимална температура за едно средно семейство са нужни 14-15 кг мед. Толкова струва отоплителният режим на едно семейство Влажността и водните пари в пчелното семейство са свързани и зависят от обмяната на веществата в пчелния организъм. Както е известно, пчелното кълбо, независимо от атмосферните условия, има свой ритъм на живот, т.е. диша и се храни, в резултат на което поема кислород и издишва въглероден двуокис (СО2) и водни пари. Излишните СО2 и водни пари са в по-голямо количество вътре м кълбото, отколкото извън него, защото се задържат от кората на кълбото. B крайна сметка, парциалното налягане в кълбото (налягането на водните пари) и това извън него имат тенденция постоянно да се изравняват, а всъщност по този начин осигуряват дишането (виж закона на Далтон). Всъщност, има един постоянен обмен на въздуха между кълбото и външната зона. Да приемем, че количеството на водни пари в целия кошер е еднакво.

To зависи от температурата на въздуха. Най-голямото количество на водните пари (100%) в един литър въздух е горната граница на относителната влажност. Щом се превиши тази граница, водните пари образуват роса, която пада върху стените и дъната на кошерите. Средната относителна влажност през зимния период е от 20 до 80% . При спадане на температурите такъв въздух сее роса, т. е. образува се влага (водата преминава в скреж). Конкретен пример: при температура 10 градуса в един литър въздух може максимално да има 9 мг водни пари. Това всъщност е 100% относителна влажност. Щом се увеличат тези 9 мг водни пари, излишъкът над 9 мг пада и образува роса, т.е. получава се кондензация. Дишането на пчелното кълбо е един пулсиращ процес, при който в издишания въздух има и СО2. Неговата концентрация всъщност не е проблематична. По-голямата му концентрация в кълбото води до намаляване обмяната на веществата, но заедно с това се понижава и температурата в центъра на кълбото. От 30 градуса тя може да се понижи на 27. Високото съдържание на СО2 задържа появата на пило в пчелното гнездо. За да се осъществи нормален физиологичен живот през зимния период, се изисква добре да се познават инстинктите и благополучията на пчелните семейства. Като че ли всяко пчелно семейство има и свой "личен" живот, особености и генетични дадености. Еднакви семейства по сила и възраст различно преодоляват тежкия зимен период. Разликите в метеорологични условия през различни години понякога са твърде големи. Има ветровити, студени и продължителни зими. Има и меки зими с краткотрайно затопляне, което дава възможност на пчелите да евакуират събраните екскременти в дебелото черво чрез т. нар. облитане. Осъществява се изхождането като много важен физиологичен процес. По въпроса как да зазимим пчелните семейства е писано най-много.

Темата зазимяване на пчелите е постоянно присъстваща във всички пчеларски списания и учебници. За съжаление, няма утвърдена технология на зазимяване на пчелното семейство, която да гарантира абсолютно благополучие. Трудно се евакуират водните пари и СО2 без да има движение на въздушните маси в самото жилище. Форсираното движение на въздушните слоеве води до загуба на топлина. Образуват се въздушни течения, които дразнят пчелното кълбо. Пчелата не обича "нито външния, нито вътрешния вятър". Въпреки всичко, съществуват нови съвременни технологии, които са нетрудоемки и либерализирани. От доста години Фарар (САЩ) твърди, че зазимяването чрез стесняване и обвиване на кошера от всички страни наподобява гробница и има само психологически, успокояващ ефект за пчеларя. Едно слабо семейство с малък процент пчели трудно ще премине зимния период. Критериите за самостоятелен живот са много, но първият от тях е да съдържа 20-30000 млади, неизносени пчели, които да доживеят до пролетта. Най-непредвидима и най-поразяваща пчелното семейство е влагата. Най-подходяща влажност е 70 - 75%, но влажността на атмосферния въздух е непостоянна величина и варира от 60 до 400%. При това положение настъпват редица неблагоприятни промени в пчелното кълбо и в хранителните запаси. Последните стават непригодни за храна, т.е. разстройват храносмилателната система. B заключение: какво трябва да е съдържанието и как трябва да се зазими пчелното семейство? Засега няма единство в научните среди.

B учебниците и ръководствата по този въпрос има различна трактовка. Въпреки различията, практическото пчеларство създаде съвременни технологии, които се отличават с висока производителност и с по-гарантирана биологична устойчивост. Новите технологии всъщност имат малки различия, а съставните им елементи са следните: А). Зазимяване на мощни семейства, чиито числен състав е около 30 000 физиологично млади, неамортизирани пчели. Б). Доброкачествен мед, към 28-30 кг., който трябва да осигури храненето през пролетта. В). Заедно с медовите запаси трябва да има достатъчно и поленова (белтъчна ) храна, която да е в обхвата на пчелното кълбо. Г). През февруари се дава пита, която се поставя над пчелното кълбо. Тя е обикновено прашецова, медова. Д) Засилена вентилация чрез горни входове и отвори е рискована. Чрез тях се евакуират водните пари, но се губи много топлина. Отворите не трябва да създават течение и да водят до загуба на топлина. Е). Сега се препоръчва по-нова технология, която задоволява биологичните изисквания на пчелното семейство през зимата, лятото и дори чувствително подпомага борбата с вароатозата. Тази по-нова технология се основава на нов тип кошери като жилище на пчелите. Препоръчва се да се премахне дървеното дъно и се замени с мрежесто такова. Това е най-хигиеничното дъно и то създава условия, идентични на истинските природни жилища на пчелите. Това мрежесто дъно елиминира влагата през зимата и решава въпроса с летните горещини. То подпомага много борбата с вароатозата. Известно е, че много от употребяваните медикаменти свалят акарите. Те падат на дъсченото дъно. Там се стабилизират и отново се качват (захващат) на пчелите. В действителност, това мрежесто дъно има многофункционално значение. Земеделските министерства в развитите пчеларски страни отдавна препоръчват на пчеларите да употребяват кошери с мрежести дъна. Гореизброените фактори са големи теми, върху които допълнително и подробно отново ще се спираме. Българският пчелар не работи по новите технологии в голямата си част. Той губи много. Броят на пчелните семейства рязко намалява и продължава да спада. Продължаваме да зазимяваме слаби семейства с голям процент амортизирани пчели, които трудно се справят с особения драстичен период. За да може да преодолее този пагубен период, пчеларят трябва добре да познава някои биологични закономерности, които стриктно да спазва. B ръцете на квалифицирания пчелар методите на пчеларството трябва да се променят и адаптират към местните условия и новите научни знания.

Eмил Янев - пчелар: GSM: 0887701375